Зърнопроизводителите: ще отгледаме декар пшеница с 140 лв. и ще сме на загуба

[B%]"Ако питате мен, субсидиите са вредни, но има едно понятие ОСП /Обща селскостопанска политика/ и то е евродиктат, а според него трябва да се конкурираме с гръцкия /или друг фермер/, който получава субсидия на декар 54,5 евро."[%B]
В това изказване на председателя на националната асоциация на зърнопроизводителите [B%]Ангел Вукодинов[%B] е посъбрана есенцията на големите битки, които водят българските зърнопроизводители с правителството от година и нещо насам, това може би е и част от причината за развалените отношения между тях.
Сред останалите са и още няколко: [B%]правителството явно се пообърка като набързо сложи в списъка на зърнопроизводителите и онези фигури с "бентлита",[%B] които са само неколцина и чиито имена можеше да спомене...Покрай тях набързо нарочи и изведнъж разлюби всички зърнопроизводители...

[B%]Правителството нистина не изпълни дадената си дума към националната им асоциация - и в частта за националните доплащания на декар, и в частта за акциза...[%B]

Правителството определено би трябвало да носи вината за скапалия се отвсякъде диалог и провален меморандум между НАЗ и кабинета, който за последно през есента на 2011 г. беше скрепен с твърди подписи за 10 лв./дка национални доплащания /бяха платени по 3 лв./дка/, и за отстъпка при акциза от януари 2012 година.

Правителството не продължи диалога за написването на дългосроэчна стратегия за земеделието, за която се разбраха двете страни през 2011 година.

[B%]ЗАТОВА ДНЕС ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ИМАТ ПРАВО[%B]
по всички линии на правилата за етикета и морала да са недоволни и да задават въпроси.
Още повече, че са съсредоточени освен в неблагополучията си с правителството и климата, и в своята икономика. А прогнозите за нея показват, че през 2012 г. ще имат може би по-ниски добиви и по-високи разходи на декар.

[B%]КАКВО ОЩЕ ПРЕДВИЖДАТ ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ?[%B]
Себестойността на пшеницата ще излезе около 140 лева/декар.
Средните добиви за страната вероятно няма да бъдат по-високи от 300-350 кг/дка.
Себестойността на пшеницата ще бъде около 32-33 ст/кг.и ако на борлсата цената на житото се окаже по-ниска, ще продават на загуба...
Ще произведат около 3,2 млн тона жито, от което 1 млн.т пак ще е за износ.
При липса на дългосрочна правителствена стратегия за развитие на отрасъла и никакви залегнали буфери за преодоляване на климатичните и пазарни катаклизми, занапред ще имат все по-висока себестойност на земеделската продукция и все по-намалената конкурентоспособност на отрасъла в условията на общ европейски пазар.
Не знаят дали ще имат помощ за акциза при исторически високите цени на горивата, а от там и на торовете и препаратите.

Не са наясно какво ще е подпомагането от държавата на единица площ за 2012 година.
[B%]ЗАТОВА ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ОТ МЕСЕЦИ ЗАДАВАТ НЯКОЛКО ЕДНИ И СЪЩИ ВЪПРОСИ:[%B]
- ЩЕ СЕ НАМЕРЯТ ЛИ ПАПКИТЕ ЗА НАМАЛЕНА СТАВКА НА АКЦИЗА, КОИТО МНОГО СТРАННО СЕГА ЛИПСВАТ И ПРИ ЗЕМЕДЕЛСКИЯ, И ПРИ ФИНАНСОВИЯ МИНИСТЪР, И В КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ НА ПАРЛАМЕНТА?
- ЩЕ СЕ ПОДНОВИ ЛИ ДИАЛОГЪТ С ПРАВИТЕЛСТВОТО, КОЙТО ДА ПРОДЪЛЖИ НАРУШЕНИЯ МЕМОРАНДУМ - РАЗГОВОРИТЕ ИМ СЪС ЗЕМЕДЕЛСКИЯ МИНИСТЪР НИЩО НЕ ЗНАЧАТ, КАЗВАТ ТЕ, ЗАЩОТО ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГАРАНТИРА РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ
- ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ЛИ Е СЪЗДАВАНЕТО НА ТЕКСТОВЕ В ЗАКОНА, ЧЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ С НАД 10 000 ДКА ЗЕМЯ НЕ МОГЯТ ДА КАНТДИДАТСТВАТ ЗА НАЕМАНЕ НА ЗЕМЯ ОТ ДЪРЖАВНИЯ ПОЗЕМЛЕН ФОНД
- ПРОИГРАНИ И ПРОУЧЕНИ ЛИ СА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ Т.НАР. ДЕРОГАЦИЯ НА ДДС, С КОЯТО ОСТАВАЙКИ ПОСЛЕДЕН В ЗВЕНОТО ЗА ДАНЪКА, ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛЯТ ЩЕ ПРОДАВА БЕЗ ДАНЪК И ЩЕ ЧАКА ДЪРЖАВАТА ДА МУ ГО ВЪЗСТАНОВИ, А В СЪЩОТО ВРЕМЕ ЩЕ ПАЗАРУВА ВСИЧКИ КОНСУМАТИВИ И МАШИНИ С ДДС
- КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ С ПЛАНИРАНАТА ЗА НАПИСВАНЕ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО СТРАТЕГИЯ ЗА СЕКТОРА И ЗА ПОЛИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
- КАКВА ЩЕ Е ПОЛИТИКАТА НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА НАЦИОНАЛНО ПОДПОМАГАНЕ НА ЕДИНИЦА ПЛОЩ ЗА 2012 ГОДИНА?

[B%]Тези въпроси се задават на прага на тазгодишната по-ранна и небогата жътва, както се предвижда и очаква. [%B]
Пати се в условията на година, която се очертава да прилича на 2009-а, когато имаше повече разходи в зърностопанствата от приходите. Когато 50% от посевите с рапица са разорани и презасяти отново с пролетни култури...
[B%]И когато, да си кажем честно, националните доплащания към евпопейските субсидии на декар за производител все още се схващат от управляващите като социална помощ, а не като подпомагане за производство...[%B]

[B%]Дея Дамянова[%B]