28-04-2004 г. (Продължение) На всички е известно, че добри резултати може да се получат, ако за пилетата се създават добри условия за отглеждането и се хранят редовно с качествени фуражи. Условията за отглеждане на бройлери (и на всички птици) включват цял комплекс от фактори: гъстота на птиците, налични хранилки и поилки, отопление, вентилация, осветление и всичко, свързано с микроклимата в помещението. За тяхното осигуряване в оптимални или поне в сравнително благоприятни граници са необходими преди всичко познания за технологичните изисквания и норми. След това е необходимо да се направи възможното за тяхното постоянно осигуряване. В технологичните програми и инструкции обикновено се дават и възможните отклонения от нормите, които няма да се отразят сериозно неблагоприятно върху производствените и икономически резултати при отглеждането на пилетата. Важно е обаче дали отклоненията са краткотрайни или продължителни. Колкото по-продължителни са отклоненията, толкова по-сериозни и значителни ще бъдат отрицателните последици. Твърде често нарушенията и отклоненията от технологичните норми и изисквания не се дължат на невъзможност те да бъдат спазвани (по технически или финансови причини), а от недооценяване на тяхното значение и от некомпетентност и небрежност. В много случаи техническото осигуряване и практическо спазване на технологичните норми и параметри не е свързано с никакви или е свързано с минимални парични разходи. Понякога е достатъчна само известна находчивост на стопанина, за да приеме и приложи евтини и рационални решения. Ако е необходимо, трябва да се направят консултации със специалисти по отделните въпроси, като решения се вземат за всеки конкретен случай, а не "по принцип". Храненето на бройлерите, даже на всички птици в малките ферми и в личните стопанства най-често е едностранчиво, непълноценно, оскъдно и като че ли най-важното е пилетата да оцелеят, да са живи, а прирастът - това е по-маловажно. Много хора лошо си правят сметката и смятат, че е по-изгодно да направят икономии от отказана покупка на скъпи фуражни смески или на отделни съставки и добавки - белтъчно-биоконцентратни смески, отделни витамини и минерални добавки и др. А това се отразява много по-значително върху загубата на прираст и по-лошо усвоен фураж, който в крайна сметка струва доста повече пари от тези, които трябва да се дават за фураж или за добавки. По този начин на хранене на бройлерите не може да се получат прилични производствени резултати и още по-малко положителни икономически резултати. Просто е необходимо да се възприеме друг подход при решаване на въпросите, свързани с храненето на бройлерите през всички възрастови периоди. Препоръчваме няколко възможни подхода • Да не се правят немотивирани икономии при покупката на готови фуражни смески, особено предстартерни и стартерни. • Ако паричните резерви са ограничени, може да се премине към домашно приготвяне на смески. В този случай обаче собствено производство трябва да бъдат само основните фуражни компоненти - царевица и пшеница, евентуално люцерново брашно, овес, слънчогледов шрот. При всички случаи трябва да се осигурят (закупят) необходимите фуражни добавки - синтетични аминокиселини, витамини, минерални макро- и микроелементни добавки и други необходими вещества и препарати. Това обаче не бива да става любителски, а компетентно и обосновано, като не се правят моментни икономии, които след това излизат твърде скъпи. Особено внимание в тези случаи трябва да се обръща на точната дозировка на всички компоненти. При този начин на приготвяне на смеските се правят съществени икономии при влагането на собствени суровини от скъпите трудови и транспортни услуги, от задължителните ДДС и планова печалба на фуражните предприятия. •При сериозни затруднения може да се премине към изхранване само на половината или около половината от дневната консумация като готови заводски смески. Останалата част от необходимия фураж може да бъде от домашно приготвени смески (по-точно комбинации) от налични собствени фуражи. Тези комбинации също трябва да се правят с разбиране, компетентно, за да не се влоши значително техният хранителен баланс. Макар че това не е особено добро решение, все пак при него неудачите ще бъдат по-малко в сравнение с пълното отсъствие на заводски смески. При създадени добри условия за отглеждане на бройлерите храненето със сравнително скъпите пълноценни заводски или домашно приготвени смески обикновено излиза по-евтино и изгодно, защото така се осигурява значително по-голям среден дневен прираст на пилетата и по-малък разход на фураж за единица прираст.