Остър глад за специалисти в аграрния отрасъл 44% от заетите нямат и основно образование

Около 44% от работната сила, на която разчита аграрният сектор е с основно и дори още по-ниско образование, а около 8% са със средно и висше, съобщи за [B%]„АГРО УИКЕНД”[%B] председателят на Федерацията на независимите синдикати от земеделието Светла Василева. В управлението на отрасъла са предимно на възрастни хора без аграрно образование, само 3% от управителите са със средно или висше, сочи статистиката. Липсват средните специалисти, които са гръбнакът за развитието на модерното земеделие.

[B%]Профлидерите са на мнение,[%B] че обърканият ни живот по време на прехода е довел в селското стопанство около 40% хора, които никога не са се занимавали със земеделие, нито са го учили. „Отчуждаването на учените, развиващи изследователска и приложна дейност доведе до прекъсване на връзката на науката и производството”, добави Светла Василева. Това според нея е срутило развитието на модерно земеделие, въвеждането на иновации в отрасъла, но най-вече ни направи неконкурентноспособни.
Доклад на синдикатите сочи, че пазарът на труда изпитва глад за специалисти. А те трябва непрекъснато да повишават квалификацията си. Появяват се работни места, които изискват нови знания и умения. Видно е, че не може да се разчита само на европейските средства, които са насочени към подпомагане на производството, а трябват грамотни и интелигентни
стопани.

[B%]Още една особеност на сектора [%B]налага специално внимание към работещите в него и търсене на нови механизми за социална сигурност. Броят на заетите на пълен работен ден рязко намалява. От всичките 751 700 лица, 394 100 са упражнявали труд на пълен работен ден, от които 343 100 са семейна работна ръка.
Спецификата на селскостопанското производство и ниските доходи не стимулират задържането на млади хора. Заетите в земеделието на възраст до 35 години са едва около 9%.

[B%]Колективни фондове подкрепят квалификацията в Европа[%B]
В шест държави-членки - Франция, Белгия, Холандия, Италия, Испания и две германски провинции са създадени колективни фондове, управлявани от социалните партньори. Всички работодатели внасят средства във фонда.
В Португалия работниците имат право на 35 часа продължаващо обучение, което се заплаща допълнително. Разходите се покриват от държавата. В Испания се дава възможност на заетите да продължат да учат без това да води до намаляване на заплащането.
В 12 от 16-те области в Германия служителите могат да продължат образованието си. В Австрия властите плащат допълнителната квалификация. Във Франция работи инструмент „право на индивидуално обучение“, разходите се поемат от застрахователен фонд, който е финансирал близо 7000 работници за 3 млн. евро.
Във Финландия двудневните курсове по безопасност при наемане на работа не се пропускат. В Испания обучение се прави веднъж годишно, което важи и за сезонните работници. Ако това не се случи работодателят плаща 3000 евро глоба. Служител, който не е преминал през това задължително обучение и претърпи злополука ще получи само от 30 до 50% от разходите, до които е довела тя. В същото време при наказателно и гражданско дело работникът може да вземе до 300 000 евро.