Пролог към технологична революция

В Европа се разрази нова криза, но този път тя не е финансова, а кокоша или по-точно яйчена. Влизането в сила от 1 януари 2012 г. на
[B%]ЕВРОДИРЕКТИВАТА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯТА НА ОТГЛЕЖДАНЕ НА КОКОШКИТЕ НОСАЧКИ[%B]
за над половината от държавите членки на ЕС доведе до неистово търсене и рекордно увеличение на цените на яйцата за консумация. Еврочиновниците очакват, че ситуацията с производството на яйца на Стария континент ще се стабилизира едва през 2013 г. А ред на опашката
[B%]С ФЕРМЕРСКИ ПРОБЛЕМИ Е НАБЛИЖАВАЩАТА КРИЗА В ЕВРОПЕЙСКОТО СВИНЕВЪДСТВО[%B]
тъй като от началото на 2013 г. влизат в сила хуманните условия за отглеждане на свине, свързано с разоряващи фермерите разходи.

Днес защитниците на правата на животните и “зелените” настъпват по много фронтове - и по отношение на промишленото производство, и в аграрния сектор. Експерти смятат, че този натиск ще се превърне или в технологични пробиви, или в нова експанзия на световните корпорации на трудовите пазари и търговията на развиващите се страни, където ще бъдат изхвърляни неекологичните и нехуманни технологии.

[B%]СУМАТОХАТА ОКОЛО КОКОШИТЕ ЯЙЦА В ЕВРОПА[%B]
е с днешна дата, но самата “кокоша” история продължава цели 12 години. Още през 1999 г. защитниците на животните лобират за приемането от правителствата на държавите членки на ЕС директива, изискваща подобряване условията на отглеждане на кокошките носачки. В центъра на критиките е т.нар. клетъчно отглеждане на птиците: за постоянното получаване на яйца кокошките се отглеждаха в тесни метални клетки, понякога поставени една над друга, и кокошките имаха само по 500 кв. см площ. Носачките нараняваха краката си в неудобните подове, трудно се движеха, мачкаха се и се кълвяха една друга.

След като приеха доводите на екоактивистите, властите в Евросъюза постановиха, че от януари 2012 г. всички птицеферми на територията на страните членки трябва да се откажат от батерийните системи и да преместят носачките в по-комфортни клетки, като същевременно
[B%]ЗАБРАНИХА ВНОСА НА ЯЙЦА ОТ ДЪРЖАВИ, КЪДЕТО СЕ ПРИЛАГА СИСТЕМАТА НА ОТГЛЕЖДАНЕ В КОНВЕНЦИОНАЛНИ КЛЕТКИ[%B]
И въпреки че на европейските фермери беше отпуснат 12-годишен преходен период, много производители на яйца не успяха да преоборудват птицефермите си. В резултат на това
[B%]ПРОЛЕТТА ДОНЕСЕ НА ЕВРОПА ЯЙЧЕН КОЛАПС[%B]
при който цените на яйцата се увеличиха почти тройно, а същевременно някои страни членки на ЕС се сблъскаха с остър дефицит на този важен хранителен продукт.
Специалистите предполагат, че ситуацията с кокошите яйца окончателно ще се нормализира не по-рано от 2013 г. А на агрохоризонта вече се мержелее нов проблем - защитниците на животните извоюваха забраната на т.нар. боксово свиневъдство, което е своеобразен аналог на батерийните системи при птиците - когато животните се отглеждат практически обездвижени в специални метални боксове.

И батерийната система в птицевъдството, и боксовото свиневъдство са атрибути на т.нар.
[B%]ИНТЕНЗИВНО ЖИВОТНОВЪДСТВО[%B]
чието начало е положено в американските ферми в началото на миналия век.

През 1926 г., за да се повиши рентабилността на месодайното животновъдство, в Америка са създадени т.нар. угоителни системи. При тях животните не се движат, хранят се интензивно с евтино зърно и фуражи и благодарение на това бързо се получава мно-о-го месо. Но при тези, меко казано, неестествени условия на отглеждане на животните, се получават както здравословни, така и проблеми, свързани с качеството на получаваното месо.

Заради високата ефективност и ниските производствени разходи
[B%]ИНТЕНЗИВНИТЕ МЕТОДИ НА ЖИВОТНОВЪДСТВО БЪРЗО СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАТ В ЦЯЛ СВЯТ[%B]
Защитниците на животните се изказват против интензивните методики на отглеждане на животните, като обвиняват тези методики, че превръщат животните в машини за производство на месо, мляко и яйца.

[B%]ПАРАДОКСИТЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА[%B]
Фактически те са прави, но ако човек се замисли, интензивното животновъдство се вписва напълно в логиката на масовото производство, където не само животните, но и хората, дори населението на цели държави се разглежда от корпорациите като ресурс за повишаване на печалбите им.

Но да не забравяме, че благодарение на индустриализацията на селскостопанското производство (в това число нехуманно интензивно животновъдство) населението на развитите и на много развиващи се държави забрави какво е глад, който преследва човечеството от древни времена. Освен това критикуваното от много хора масово производство позволи да се повиши стандартът на живот на ново, непостижимо преди равнище.

И ето че заситили се с различни блага на съвременната икономика, развитите държави обръщат все по-голямо внимание на разходите, свързани с масовото производство - екология, условия на труд, защита на животните и др.
Както отбелязват експерти, подобни неикономически фактори оказват все по-голямо влияние върху икономиката. Така, за да угодят на защитниците на животните, през последните десетилетия американските и
[B%]ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФЕРМЕРИ СА ПРИНУДЕНИ ДА ВЛАГАТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ СРЕДСТВА ЗА ХУМАНИЗИРАНЕ НА ОТРАСЪЛА[%B]

променяйки например технологиите на клане. Преди в кланиците се е използвал ток, сега заменен с по-хуманен начин - газ. Преди една по една свинете отиваха в кланицата, като изпитваха страх, затова от хуманна гледна точка сега се практикува само групово клане - площите са разширени, свинете се придвижват на групи по 8-10 броя и стресът е по-малък. Но това изисква големи инвестиции.

В някои отрасли ресурсите са почти изчерпани. Например в европейското свиневъдство, където производителите се конкурират направо до смърт, пазарната цена е толкова ниска, че всяко увеличение на себестойността на свинското месо е съпроводено с големи “неприятности”.

Отказът от боксово отглеждане на свинете няма да увеличи значително себестойността, твърдят експерти. Но когато
[B%]РЕНТАБИЛНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКОТО СВИНЕВЪДСТВО[%B]
е в рамките от 0 до 1,5 евроцента, всеки цент е от голямо значение за свиневъда. Това е колосален проблем за отрасъла.

[B%]ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЗАГУБИТЕ В ПЕЧАЛБА[%B]
Какво да се прави? Пътищата са два: да се интензифицира производството или да се прибегне до проверения метод - изнасяне на производството в онези държави, където на властите и на населението не им е до екология и още повече до правата на кокошките и свинете.

Според експерти алтернатива на боксовото свиневъдство може да стане интензифицирането на разработките в областта на генното инженерство, което вече повиши с една-трета производителността на свинете майки, и на фармакологията за увеличаване на производството. А тъй като европейският пазар е доста ограничен, то
[B%]ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФЕРМЕРИ ЩЕ ЗАСИЛЯТ НАТИСКА ВЪРХУ ВЪНШНИТЕ ПАЗАРИ[%B]
Свръхпроизводството налага търсене на нови пазари. Сега европейските производители наблюдават много внимателно Китай и присъединяването на Русия към Световната търговска организация. Това е възможност за тях да увеличат износа и цените на вътрешните пазари да се увеличат.

Борбата за все по-голяма екологичност на производството е по-скоро фактор, който спомага за повишаване на конкурентоспособността на европейските продукти. Те остават по-скъпи, но затова пък притежават качества, който липсват на другите продукти (в развиващите се страни) и това в перспектива ще доведе до печалби. Екопродуктите стават все по-привлекателни за европейската средна класа./Влад Гринкевич, икономически наблюдател на РИА Новости