“Aграрната реформа чакайте едва през 2015 г.”

Аграрната реформа на Европейския съюз ще влезе в сила едва през 2015 г. В това е убеден най-малко д-р Дитрих Гут, който е ръководител на отдела за европолитика във Федералното министерство по земеделие на Германия. „Ако реформата ще стартира точно през 2014 г., в началото на 2013 г. трябва да са налице съответните решения за аграрния бюджет и за аграрната политика“, заяви служителят накратко по време на събрание на Съюза на абсолвенти в земеделските професионални училища „Зауерланд” в Еслое.

Съобразно сегашното състояние на преговорите заключенията се базират на преходна регулация от една до две години. Това означава, че за аграрна реформа в ЕС може да става дума след 2015 г.

В предстоящите преговори според д-р Гут, с аграрен бюджет от 435 милиарда евро става въпрос за много пари. При това целта на Федералното правителство е да ограничи финансовата рамка на 1% от брутния национален доход. Германия плаща така или иначе 4 млрд. евро повече в касата на ЕС, отколкото се връщат обратно. При това Комисията планира уеднаквяване на директните плащания между държавите членки. Според сегашното предложение Германия трябва да се лиши от около 4% от плащанията, цитира седмичникът Westfalen-Lippe ръководителя на отдела д-р Гут.

Критика е имало и по някои други пунктове: Така ограниченията в плащанията за активните фермери, предложени от Еврокомисията по земеделие, в зависимост от извънземеделски дейности, били твърде комплицирани и приложението им изисквало засилен бюрократичен разход. Също и въвеждането на тавани за субсидиите на големите ферми нямали смисъл за всички европейски страни. Според д-р Гут от таваните се засягат 3800 ферми в Германия. След вземането под внимание на разходите за заплати и на допълнителните разходи, на практика оставали 80 ферми. Тези разходи трябва да се изчисляват от ръководителите на фермите и като последица резултатът от усилията бил нулев, но разходите за бюрократични процедури нараствали значително. Ще трябва да се примирим с големи бюрократични разходи без последици за изплащане на субсидиите. Гут изхожда от това, че в ЕС може да се поддържа едно блокиращо малцинство срещу въвеждането на таваните.

[B%]Комисията умува как може да се приложи Greening в практиката[%B]
Служителят в аграрното ведомство смята също така за неприемливото въвеждане на 7% екологични приоритетни площи. Такава според него била и позицията и на други страни мленки. А в Германия засегнати от ограниченията ще чъдат около 800 000 хектара. Комисията също въобще още не е наясно, как трябва да се приложи в практиката т. нар. Greening. Има опасност фермери от интензивните райони да арендуват допълнително площи, които нямат висока стойност и след това да получат високи субсидии за тези площи, които след това ще бъдат оставени на угар. Гут потвърди, че срещу подобни действия няма правни основания. Затова Федералното правителство е срещу оставянето на угар.

В допълнение Германия изисква едно изключение за Greening за ферми с по-малко от 15 хектара, както и за ферми, в които делът на пасищата е висок.