Инспекторите от Агенцията за контрол върху качество на храните упражняват контрол върху определените показатели, които характеризират качеството на яйцата. И ние, потребителите, когато влезем в магазина, проверяваме произхода, датата на производство, теглото и цената им и често ги сравняваме с тези от съседните магазини. Качеството им се определя по редица външни показатели като тегло, якост и здравина на черупката, от цвета и състоянието на вътрешното съдържание - белтъка и жълтъка и редица лабораторни изследвания съгласно Българския държавен стандарт, с които се гарантира нашето здраве. То зависи и от доста комплексни вътрешни (наследствени) и външни фактори, като здравословното състояние, условията за отглеждане на стадата за разплод, храненето им, преработката и съхраняването им до консумирането им като храна.
През последните няколко години значително се увеличи търсенето на кокошки носачки за лични нужди от населението, както и за продажба на яйца на пазара от дребни производители или разнасянето им по домовете съгл. Наредба № 31 от 06.07.2001 г. или за създаване на стада за разплод от собствено възпроизводство. С увеличаване на цената на комбинираните фуражи много птицевъди прибягват към собствено производство на смески за носачките си, като купуват биоконцентратни смески и различни белтъчни и други добавки. Тяхното смесване често е неравномерно, което се отразява неблагоприятно върху качеството на яйцата.
[B%]Външни показатели[%B]
Теглото (масата) на яйцето е качествен показател, от кoйто се определя изкупната и пазарната им цена и рентабилността на птичето стадо. То се онаследява и зависи от породата или хибрида и възрастта на носачката, от температурата на въздуха в птичарника, от часовете в денонощието, през които птиците се държат на светло, нивото на храненето, поенето и спазването на технологичните изисквания, свързани с отглеждането на стадото. През последните няколко десетилетия в резултат на добрата селекция и хибридизация в птицевъдството се наблюдава увеличение както на носливостта, така и на теглото на яйцата. Последното намери отражение и в стандартите за класифициране на яйцата по тегло, като всяка категория се увеличи както следва: XL- много големи - 73 г и повече, L - 63-73 г, М - средни - 53-63 г, S - малки - 45-53 г - всяка с различна цена. В някои страни и фирми яйцата се продават не по средното егализирано тегло на опаковката съгласно категорията, а на килограм, по действителното им нетно тегло с което се защитават интересите и на производителите, и на клиентите.
Според резултатите от многобройни изследвания е установено, че оптималната температура за отглеждане на носачките е 14-15 С. Всяко повишение на температурата влияе отрицателно на целия процес. Това задължава птицевъдите да подържат през горещите дни предписаната температура, подходяща за всеки хибрид. Тъй като подържането на такава температура е свързано със значителни разходи, за оптимална се приема температурата на отглеждане до 22-23 С , над която консумацията на фураж намалява. В резултат на това първоначално се намалява теглото на снасяните яйца с 2 гр, а по-късно след изчерпване на резервите от белтъчини и някои аминокиселини се понижава и носливостта. При температури над 27 С продуктивността намалява значително.
Високопродуктивните ярки след излюпването се отглеждат при определен режим на осветление. На 24-та седмица то се установява на 14 часа седмично, на 29-та на 15 часа, а от 36-та се увеличава с 15 минути дневно, за да достигне 17 часа през 52-та седмица (или по схема, определена за хибрида, който се използва) с мощност 3,5 вата върху 1м2 от подовата площ. Всяко увеличение на осветлението през първите две фази на осветлението води до намаляване на теглото на яйцата.
Когато не са спазени препоръките за хранене и прилагане на определен режим за осветление ярките, особено от високопродуктивни линии и хибриди, пронасят по-рано и по-продължително време малки яйца.
Върху теглото на яйцата оказва влияние и съдържанието на суровият протеин (белтъчините) в дневната дажба. В препоръките за хранене на носачките суровият протеин се нормира в съответствие с максималната им носливост и възрастта. Варира от 13 до 18%. Опитите са показали, че от това количество се усвояват около 61-62% от суровият протеин и 71-72% от смилаемите белтъчини. При достигане на максималната носливост над 90%, 33% от приетия белтък се насочва към яйцето. При понижаване на съдържанието на суровия протеин поради някакви причини под препоръчваното, може да се запази за известно време високата носливост, но се намалява теглото на яйцата. Птичето стадо трябва да има винаги на разположение достатъчно хранилки и поилки и в помещението да се подържат подходящ микроклимат и условия на отглеждане./Ангел Рангелов, в. Гласът на фермера