Целта при подготовката на почвата за сеитба на царевица е запазването на влагата, която винаги е дефицитна, и максималното унищожаване на плевелната растителност. Обикновено се срещат площи от всички възможни състояния - непочистени от растителни остатъци, от плевели, неравномерно или плитко изорани, такива с навременна и добре извършена есенна оран. Най-улеснена е подготовката на предсеитбените площи на царевицата при разораните през есента площи. При тях е достатъчно едно брануване, последвано от предсеитбено култивиране с брануване през април. По-сложно е с необработените през предходната година площи. При тях трябва да се постъпва диференцирано. При тези, които са чисти от растителни остатъци и плевели, също е достатъчно едно култивиране с брануване.
Силно заплевелените площи трябва да се изорат плитко с многокорпусни плугове - на 12-14 см, след което да се направи задължително брануване за заравяне. Може да се използват и други дискови оръдия като буцоразбивачи, фрези и други. Следващият важен момент при отглеждането на царевицата е торенето, особено с азот: за неполивните площи - 25-30 кг/дка амониева селитра. Още по-добре е селитрата да се замени с амофост, внесен предсеитбено и заровен. Ако по някакви причини торът не може да се внесе преди предсеитбената обработка, това може да стане след поникването на царевицата, едновременно с първото окопаване.
Добре е азотното торене да се подсили и с третиране на семената с натриев молибдат. По този начин младите растения не изпитват молибденов глад в началото на развитието си. Сеитбата на царевицата трябва да започне, когато средната дневна температура на почвата на дълбочина 10 см се задържи трайно в стойностите 10-120С. За равнинните райони на Северна и Южна България това е периодът 10-12 април, за Добруджа - 15-18 април, за Софийското поле и предпланинските райони - 20-30 април, до 10 май.
Досега не са наблюдавани негативни последствия от ранната сеитба, но загубите от закъснялата сеитба винаги са значителни. Често допускани грешки в практиката са неосигуряването на необходимия брой растения на единица площ. Гъстотата зависи от много фактори като кълняемостта на семената, подготовката на почвата, поливни или неполивни условия, осигурени хранителни вещества (торенето), биологичните особености на хибридите и други. Затова фермерите, които се ориентират към отглеждане на царевица, трябва много внимателно да проучват документите на хибридните семена, които закупуват, и да коригират броя на изсетите семена на декар чрез завишаване на посевната норма с 10-15-20 до 40 на сто.
Проф. Радко ЖЕЛЕВ
