Сивият царевичен хоботник е смърт за младите растения

21-04-2004 г. Ст.н.с. II ст. Димитър ЦВЕТКОВ От хоботните бръмбари като неприятел на младите царевични посеви най-опасен и икономически важен е сивият царевичен хоботник. Поради чувствителното увеличаване на необработваемите площи и силното им заплевеляване през последните няколко години стопанското значение на този неприятел нарасна, защото се увеличи значително неговата плътност. Той има широко разпространение в нашата страна в зоните с по-сухи и водопропускливи почви, каквито са тези с карбонатен, типичен или излужен чернозем. Това са районите в Дунавската равнина, Лудогорието и Добруджа. През 60-те и 70-те години на миналия век сивият царевичен хоботник всяка година нападаше около 100 хил. хектара царевични посеви, от които половината бяха застрашени от унищожение. Видът се среща в по-слаба степен в Бургаски, Сливенски, Пловдивски, Софийски и други райони. Сивият царевичен хоботник е най-вреден при поникването на растенията. Той прегризва кълновете и стъбълцата на царевицата над почвата. Често унищожава току-що показалите се млади растения над почвата и при масова поява може да унищожи целия посев за едно-две денонощия. След появата на листата се храни с тях, като ги изяжда изцяло или по периферията им прави неправилни силни нагризвания. Остават само по-дебелите нерви и грубите участъци. След петия лист растенията преодоляват повредите. Картината на щетите при другите растения е подобна. Повредите и загубите, причинявани от бръмбарите, са значителни и зависят от плътността им на 1 кв. м и от съвпадането на масовата им поява с поникването на царевицата и по-високата температура. При благоприятни условия и плътност на бръмбара 4-5 на 1 кв. метър той може да унищожи 20 на сто от растенията. Сивият царевичен хоботник е многояден вид. Възрастното поврежда силно царевицата. Храни се и вреди и на пшеницата, ечемика, соргото, фия, люцерната, граха, пипера, младите фиданки в овощните разсадници, както и на много плевели – балур, пирей, троскот, паламида и други. Възрастното насекомо е бръмбар. Тялото му е черно, покрито със землисто-сиви люспи, дълго 6,5-8 мм. Твърдите крила са удължено яйцевидни и заострени в края. Яйцето е продълговато овално, бяло. Ларвата е дъговидно извита, матово бяла, без крака, без роговиден израстък върху преднегръда. Какавидата е бяла и разположена в землиста камера. Наподобява възрастното. Зимува като възрастно в камерата на какавидата на дълбочина 40-70 см в почвата. През пролетта, когато почвата се затопли до 10 градуса, бръмбарите излизат навън. Това обикновено става в последните дни на март и първата десетдневка на април. Като типичен полифаг в началото се храни с плевелите, пшеницата и ечемика. После се прехвърля на слънчогледа, граха, фия. Към средата на април напада захарното цвекло, в края на април и началото на май вреди още на фасула, динята, в семенилищата на разсадниците, по лозата и други култури. Когато царевицата пониква, той се съсредоточава в нея и нанася сериозни щети през целия май. Особено големи са вредите на посеви, върху които миналата година са отглеждани тези култури. Бръмбарът пълзи по повърхността на почвата, за да се изхрани на разстояние 1-2,5 километра, и много рядко лети. Той се храни сутрин и надвечер, а през топлите часове на деня се укрива под бучките пръст, в пазвите на листата и другаде. Женският бръмбар 5-10 дни след копулацията започва да снася в почвата на 1-3 см дълбочина, близко до растенията, поединично или на групи 2-6 яйца, средно през целия си живот - 166 броя и до 322 - на царевицата. Ларвите се излюпват за 8-11 дни. Те се развиват за 2,5-3 месеца. Хранят се с корените на растенията, но повредите им нямат стопанско значение. Какавидират в почвата в землиста камерка в края на юли и първата половина на август. В камерката се извършва и имагинирането на бръмбара. Какавидите не издържат на висока влажност в почвата и 80 на сто от тях умират. Поливането на царевицата през юли и август се отразява отрицателно върху какавидите и може да намали плътността на насекомото. Изхождайки от биологията и развитието на сивия царевичен хоботник, се вижда, че борбата с него може да се води успешно по следния начин: спазване на пространствена изолация на посевите, с които се храни насекомото, и подходящо сеитбообръщение; редовна борба с плевелите; стриктно следене още от поникването на царевицата за поява на хоботника и незабавна борба с химични средства. Ефикасно предпазно средство за борба с насекомото в районите, където то се развива масово, е предпосевното третиране на царевичното семе. То предотвратява сериозните щети, които насекомото причинява в критичния момент - поникването на царевицата и израстването й до 4-ти-5-и лист. За тази цел може да се използват за обработката на 100 кг семе следните инсектициди: семафор СТ - 350 мл, фурадан 35 СТ, диафуран 35 СТ, вапсадан 35 СТ в доза 2,5 л; мачо 600 ВС или крайцер 350 Ф - 800 мл. При поява на неприятеля царевичните посеви трябва да се пръскат със следните инсектицидни препарати: моспилан 20 СП - 10 г/дка, маршал 25 ЕК - 150 мл/дка, падан - 75 г/дка, регент 800 СГ - 18 г/дка, золон супер 50 ЕК или тригард плюс - 250 мл/дка и лейбацид 500 ЕК - 200 мл на декар.