Микроби убийци се зараждат в оборите за интензивно животновъдство

„Най-зловещите примери за историческата роля на вирусите ни предлага европейското завладяване на двете Америки, започнало с онзи воаяж на Колумб през 1492 г. – пише Джаред Даймънд в книгата си „Пушки, вируси и стомана” в главата „Пагубният дар на добитъка” - Колкото и много да са коренните американци, съсечени от кръвожадните испански конкистадори, те чувствително отстъпват по брой на покосените от смъртоносните испански микроби. И защо обменът на вируси между Америка и Европа е бил толкова неравностоен? Защо примерно американските вируси не са покорили испанските нашественици, за да се пренесат впоследствие и в Европа и да заличат от лика на Земята 95% от нейното население... И накрая ще видим как по-задълбоченият поглед върху животинския произход на нашите заразни заболявания би могъл да обясни и онзи специфичен и почти едностранен обмен на вируси между европейците и коренните американци.”

Днес няма завладяване на чужди земи с оръжия, вируси и стомана. Но има глобализация и трансферът на опасни за живота микроби е не по-малко мащабен отпреди. Освен това имаме интензивно животновъдство и злоупотреба с антибиотици, което води до резистентност при микробите.

Какви са опасностите за съвременната цивилизация и наистина ли положението е толкова тревожно? Всичко това описва в своя статия германското списание Spiegel.

[B%]Безсилни чудодейни оръжия[%B]
По света се множат бактериите, срещу които антибиотиците не са в състояние да помогнат. Микробите убийци често се зараждат в оборите за интензивно животновъдство. Въпреки това концерните почти не произвеждат антидоти (противодействащи средства – бел. ред.).

Причинителите обичат влагата и топлината. Те се чувстват добре в подмишечните ямки, в гениталите, в носната лигавица. Ловните им полета са помещения за преобличане в училища и университети, също както и общи помещения за къпане в затвори и фитнес клубове.

Чрез хавлии, облекло или директен телесен контакт странстват микробите от кожа на кожа. Една малка рана от ожулване е достатъчна да даде път на бактериите в кръвоносната система на жертвата. На мястото на инфекцията се образуват гнойни пъпки. Причинителите са в състояние да кородират белия дроб. Ако лекарите се колебаят твърде дълго, смъртта пристига с шеметна скорост.

Точно така се случи със 17-годишния ученик Астън Бондс от гимназията „Стаунтън ривър” в Бедфорд кънтри, щата Вирджиния, който воюваше за живота си цяла седмица. И го загуби. Същото се случи и с 12-годишния ученик от Ню Йорк Омар Ривера, когото лекарите изпратиха у дома, защото сметнаха, че неразположението му се дължи на алергия.
[B%]Момчето умря още същата нощ.[%B]
Същата заплаха бе надвиснала над гимназията в градчето Белен от щата Ню Мексико.
Преди около две седмици там трябваше една мажоретка да бъде настанена в болницата, защото се оплакваше от някакъв абцес. Други дванайсет ученички се бореха също със съмнителни кожни обриви. Всички бяха тествани за един микроб и показаха позитивен резултат, който медиите в САЩ едва ли не само благоговейно наричат „супермикроб”.
В Белен ръководството на училището смята, че микробът е бил пренесен чрез постелката в гимнастическия салон на училището. От тогава постелката бе дезинфекцирана 40 пъти, но страхът остава.

Предизвикващото страх от бактерията, наречена от микробиолозите „ca-MRSA” (Methicillin Resistente Staphyloccus Aureus; Methicillin е антибиотик, а Staphyloccus Aureus са бактерии, които обикновено се намират в лигавицата на носа на всеки втори човек и не предизвикват болести – бел. ред.): Тя е резистентна срещу почти всички известни антибиотици. Това прави лечението трудно. И за разлика от всички силно резестентни щамове на „ha-MRSA”, които засягат преди всичко стари и болни хоспитализирани или в старчески домове, жертви на новата бактерия стават млади и здрави хора (ca – означава community acquired, т. е. придобита чрез общуване, ha – hospital acquired, т. е. придобита по време на лечение – бел. ред.). В САЩ микробът е станал отдавна сериозна заплаха за здравето. В Германия медици също го откриха, само досега все още няма умрели.

При това ca-MRSA и ha-MRSA са само два бактериални щама от цял арсенал от патогени, срещу които между другото се провалят всички антибиотици, които са на разположение на медиците.

Дори не са минали сто години от откритието на пеницилина, едно от най-могъщите чудодейни оръжия, което предизвика напредък в съвременната медицина, е заплашено да стане безсилно.

Британското научно медицинско издание Lancet пише за „Пандемия от резистентни микроби”. Също и в Германия опасните бактерии отдавна не са само предизвикващите страх „микроби от болниците”, които можеха да се срещнат в интензивните отделения – те са навсякъде.

Така преди две седмици едно изследване на пилешко месо, извършено от природозащитния съюз BUND, уплаши потребителите: В повече от половината супермаркети в закупените пилешки разфасовки бяха открити мултирезистентни бактерии. Също и в говеждото, и в свинското месо, в зеленчуците бяха открити подобни патогени.

В германските старчески домове повече от 10 процента от обитателите са носители на микробите MRSA. Всяка открита рана се превръща в смъртоносна опасност.
Други предизвикващи страх факти: Кръгло 3 до 5 процента от населението са носители – без дори да имат понятие от това – на т. нар. бактерии, които образуват ESLB (това са микроби, които образуват ензим, който най-общо казано обезсилва действието на антибиотиците – бел. ред.) в червата. Срещу тези силно резистентни микроби дори най-модерните антибиотици не действат.

На здрави хора заразата с мултирезистентни микроби нормално не вреди, защото имунната система държи в шах патогените. Но тежко на онзи, който се разболее.
„Нека само вземем човек, който трябва да бъде опериран и затова ще бъде необходимо изкусвено дишане и да му се сложи катетър във вената или в пикочния мехур”, разяснява Петра Гастмайер, директор на Института за хигиена и природосъобразна медицина към „Шарите” (една от най-големите болници в Берлин, основана от Роберт Кох – бел. ред.). „По този начин резистентните чревни микроби биха могли да попаднат в белия дроб, в кръвта или в пикочния мехур.”

Последиците: инфекции на пикочните пътища, възпаление на белите дробове и отравяния на кръвта, които все повече се лекуват само с т. нар. резервни антибиотици – лекарствени средства за спешни случаи, които могат да бъдат прилагани само тогава, когато обичайните антибиотици не действат.

Отскоро е надвиснала още по-голяма заплаха: Поради все по-широкото разпространение на образуващите ESLB бактерии трябва все по-често да се прилагат резервните антибиотици – с резултат, който ще доведе до нова резистентност. В действителност, вече съществуват патогени, срещу които и последните антибактериални защити на лекарите вече не действат.

В Индия, където липсата на хигиена и свободната продажба на антибиотици особено насърчават резистентността, днес вероятно между 100 до 200 милиона души са носители на тази почти непобедима бактерия убиец. Само още един единствен антибиотик, който поради опасни за живота странични явления вече не се използва, може между другото да повлияе нещо. Който се зарази с такива патогени, умира в случай на опасност от възпаление на пикочните пътища, инфектирани рани или белодробно възпаление.
Вероятно т. нар. медицински туристи, които са посетили Индия за разкрасяващи пластични операции, са пренесли микроба убиец в Англия, където вече няколкостотин души са нападнати от него. В Германия също са регистрирани първите случаи.
В Израел преди няколко години се стигна дори до избухване в цялата страна. Общо 1300 души се разболяха в продължение само на няколко месеца от екстремно опасните микроби, четири от десет от засегнатите умряха. И все още всяка година се разболяват по 300 души.

Нима скоро и в тази страна, както е ставало преди столетия, все повече и повече хора да бъдат убивани от предполагаеми властващи инфекциозни болести? За съжаление, много неща говорят за това.

„Устремили сме се към постантибиотичната ера”, пророкува Йехуда Кармели от медицинския център „Сураски” в Тел Авив. „Но това няма да се случи нито за един ден, нито на всички места по света едновременно. И това е трагедията. Защото по този начин случващото се не се приема за голям проблем.”

Световната здравна организация (СЗО) предупреди неотдавна за надвисналата заплаха от медицинска катастрофа. И водещи здравни експерти публикуваха в Lancet спешен апел: „Ние наблюдавахме пасивно как това съкровище от медикаменти, което ни е помогнало с толкова хубави неща, се обезценява. Ние спешно молим колегите си по света, да поемат отговорността си за опазване на този ценен ресурс. Времето на мълчанието и на самодоволството мина.”

Действително, граничи с малоумие как лекари и земеделски производители небрежно рискуват ефикасността на една от най-важните медикаментозни групи. Само в Германия и то само в животновъдството се преработват 900 тона антибиотици; вместо да се лекуват действително болни животни, цели стада се изхранват с медикаменти. 300 тона попадат освен това за употреба в хуманната медицина – и все още при това все по-често за лекуване на банална хрема.

Масовата употреба води неотлъчно към широко разпространение на резистентни микроби. Защото антибиотиците предлагат на отделни бактерии, които са придобили резистентност по естествен начин чрез малка промяна в генотипа, идеални условия за растеж – съвсем просто по този начин, защото другите, не резистентните микроби биват убивани.

Най-често дори не се изисква генна мутация, за да се появи резистентен микроб. Бактериите могат да приемат мутагенни отрязъци от други патогени. Генът за резистентност на ESBL (това са микроби, които образуват ензим, който най-общо казано обезсилва действието на антибиотиците – бел. ред.) може би дремеше милиони години в почвата, където бе част от сложна екосистема от бактерии, гъби, произвеждащи пеницилин и корени на растения. Винаги се случваше така, че генът бе поеман от човешките чревни бактерии – като безполезен баласт. Едва масовото приложение на антибиотиците помогна на микробите ESBL да извършат пробив.

Актуални изследвания показват, че много по-ограничени количества антибиотик, отколкото се смяташе преди, могат да доведат до резистентност. С поглед назад досегашното обогатяване на антибиотиците се очертава като гигантска грешка. „През последните 30 години ние замърсихме цялата околна среда с антибиотици и резистентни бактерии”, осъдително казва Ян Клуитманс, микробиолог в болницата Amphia в холандския град Бреда. „Възниква въпросът, дали това изобщо е обратимо. Вероятно ние можем само да предотвратим най-лошото.”

От решаващо значение ще бъде да се намали драстично употребата на антибиотици в земеделието. Защото голяма част от резистентните микроби идва от оборите.

Така фермери, угоители и ветеринарни лекари очевидно са носители на мултирезистентни микроби. Клуитманс би могъл дори да покаже, че откритите при хората патогени много често са генетично идентични с откритите в месото микроби.

Да се заразиш при консумацията на месо е наистина близо до невъзможното – най-малкото, когато то е добре опечено. То може да стане обаче опасно, когато суровото месо влезне в контакт с малки рани. Чрез изнасянето и разпръскването на тор (особено течен) на полето може да бъдат замърсени зеленчуци.

Също и отпадъчните газове от огромните угоителни стопанства за свине и птици представляват по-голяма опасност, отколкото се е смятало до неотдавна. Защото фабриките за месо издухват във въздуха бактерии, вируси и гъбички. Правителството на провинция Северен Рейн-Вестфалия иска да направи сега проверка, дали и доколко угоителните стопанства отделят мултирезистентни микроби, а с това застрашават и хората, и околната среда.

Като първа федерална провинция през изминалата година Северен Рейн-Вестфалия систематично проверяваше за употребата на антибиотици при угояването на бройлери. Плашещи данни: Над 96 процента от всички животни са получавали в краткия си няколкоседмичен живот антибиотици – и наистина отчасти до осем различни активни вещества. „Това беше доказателството, че изключението да се лекуват болести се е превърнало в правило”, казва министърът за защита на потребителите в провинцията Йоханс Ремел от партията на „зелените”.

Вина за това носи интензивното животновъдство, както доказват резултатите от проучването:
[B%]Колкото по-голямо е стопанството, толкова повече антибиотици получава всяко отделно животно[%B]
Правеше при това впечатление, че продължителността на употребата на антибиотици в повечето случай бе много малка – по-малко, отколкото е предписано в разрешените условия. Това пести пари, но насърчава появата на резистентност.

[B%]Че животновъдите масово смесват антибиотици във фуража, е свързано с производствените условия при угояването на животните:[%B]
- За производството на телешко месо често в оборите се натъпкват животни с различен произход, които са твърде слаби за производство на мляко и говеждо месо – и така те са по-податливи на заразни болести.
- Свинете за разплод най-често се държат в тесни помещения и така стават много агресивни. В боевете те си причиняват рани, които трябва да се лекуват с антибиотици.
- Преди на едно пиле бяха необходими 80 дни, за да бъде напълно угоено, днес са 37 дни. Фермерите разполагат само с един марж от малко евроцентове на животно. За да намалят загубите от болести, фермерите угоители на бройлери и техните ветеринарни лекари сграбчват профилактично антибиотиците.

Но интензивното животновъдство е възможно и без безконтролната употреба на антибиотици. Млечните крави по правило не получават такива медикаменти, защото антибиотиците биха възпрепятствали производството на сирене и йогурт. При това по щандовете на магазините има достатъчно млечни продукти на изгодни цени.

„В Холандия”, казва Клуитманс, „употребата на антибиотици при угояването би могла дори само за две години да бъде намалена с 30 процента – между другото с по-строги предписания за ветеринарните лекари. Това е повече, отколкото даваме на хората.” За съжаление използването на антибиотици при угояването на животни се е превърнало почти в религия.
В началото на януари министърът на храните, земеделието и защита на потребителите Илзе Айгнер представи пакет от мерки, който предвижда да се намали употребата на антибиотици в оборите. Чрез засилен контрол не би следвало вече да е толкова възможно лесно, антибиотици, които са крайно необходими в хуманната медицина, да се влагат във фуражите на животните в обора. При това федералното правителство проучва възможността да са отмени правото на дозиране от ветеринарните лекари: За разлика от хуманната медицина ветеринарите биха могли сами да продават на фермерите медикаменти – и печелят здраво от масовата употреба на антибиотици.

За министър Ремер от Северен Рейн-Вестфалия предложенията на Айгнер са обаче фалшификация. „Зеленият” изисква точни предписания колко антибиотици би следвало да се използват.

Твърде безконтролно обаче антибиотици се предписват и в хуманната медицина. Особено в Германия всеки лекар предписва антибиотици по свое усмотрение – съвсем различно от Холандия, където лекарите могат да ги предпишат само след консултация с микробиолог.

Директорът на берлинската клиника „Шарите” Гастмайер насърчава: „Всъщност би следвало да има експерти при лечението с антибиотици, също както е при терапията на болки. Но именно младите лекари твърде често действат на своя глава.” По време на следването си те не научават почти нищо за боравенето с антибиотици.

Но дори по-добрата практика на регулиране сама по себе си трудно би спряла трайно настъплението на резистентните микроби. Но нови антибиотици не се забелязват. В световен мащаб само четири фирми работят по разработката на нови лекарствени средства.

„Антибиотиците имат голям проблем”, казва Волфганг Воллебан от Института по микробиология на университета в Тюбинген, „те действително лекуват”. В продължение на няколко часа или дни тези лекарствени средства побеждават инфекциите – след това вече не са необходими.

Медикаменти срещу високо кръвно налягане или срещу диабет в повечето случаи пациентите трябва да гълтат докато са живи. Към това идва: Нови антибиотици лекарите могат да предписват само в краен случай, за да попречат и този медикамент да стане неефективен за много кратко време. Всичко това прави изследванията и разработките непривлекателни.

Много големи фармацевтични концерни прекратиха поради това работата си по разработката на нови антибиотици още преди години. Затова се грижат само малки новопоявили се фирми или университетски изследователи.

При това би следвало всъщност търсенето на нови активни вещества да се опрости. През 90-те години големите фармацевтични фирми изхарчиха много милиони, за да търсят в генома на бактериите слаби места – и изследователите действително имаха успехи. Но разработените от това вещества не успяха да сторят крачката към клиничното приложение.

„В края на краищата рискът на антибиотичните изследвания се струваше твърде голям на концерните”, казва фармацевтът Юлия Бандо, която след шест години в американския концерн Pfizer отиде да работи в университета, за да може там да продължи изследванията си върху антибиотиците.

Но без големите концерни работата не потръгва. Изпробването на един медикамент върху пациенти продължава с години и струва милиони евро. „Сами не бихме могли да сторим това”, казва Бандо.

Ако индустрията не е готова да финансира необходимите проучвания би следвало спешно да се намеси държавата. Минимум би могло политиката да направи по-привлекателна разработката на антибиотици, например чрез удължаването на патентните права. Но досега всичко са само идеи. „Все някога в следващите години”, вярва микробиологът Клуитманс, „ ще има катастрофа с много умрели, причинена от резистентни патогени. Едва тогава нещо ще се промени.”/Сп. Spiegel