Инфекции, преносими от кърлежи по кучетата

Неоспоримо е силното увличение на кучешките популации през последните десетилетия у нас. Провизорно можем да разделим тези популации на няколко категории:
- Домашни любимци, които се отглеждат в дома относително изолирано и влизат в контакт предимно при всекидневните разходки;
- Селски дворни кучета, които пазят дворовете на частните стопани;
- Стражеви кучета, които пазят стадата и кошарите;
- Ловни кучета, които подпомагат лова;
- Скитащи свободно в градовете и край селата кучета, които напоследък непрекъснато се увеличават. Разбира се, тези групи не са затворени, а преливат една с друга в непрекъсната динамика.

Инвазрането на тези кучета от кърлежи зависи от сезона, от възможноста им да скитат по полета или сред храсталаци и гори.

Затова инвазирането е различно за различните групи кучета през отделните сезони, но най-интензивно е през пролетта и то при ловните и скитащите кучета. Най често срещания при кучетата е кафявият кърлеж Ripicephalus Sanquinatus.

При кучетата са доказани следните вирусни инфекции, пренасяни от кърлежи – кърлежовият енцефалит и Лупинг Ил.

Вирусен кърлежов енцефалит. Той се среща главно в централна Европа, предизвиква се от един флавивирус, който има няколко варианта. Пренася са от кърлежа Ixodes Ricinus. Причинява главно в дзвиските тепература, летаргия и нервни признаци – парези, тикове и пр. При повече от половината овце инфекцията преминава безсимтомно.

Лупинг Ил. Инфекцията е доказана главно в Англия и то в Северна Шотландия с голяма честота. Заболяват най-често по- младите овце и то през пролетта. Пренася се предимно от същия кърлеж –Иксодес Рицинус. След кратък инкубационен период инфектираните овце вдигат температура и показват необичайни подскачания, които могат да стигнат чак до преобръщания -лупинги. Заболяването е установено по-рядко и в Турция, и в Япония. То е установено и у нас в една местност в Родопската яка, над Хасково. Местните овчари знаят, че щом напролет пуснат стадата си в тази местност, осеяна с храсталаци, някои дзвиски страдат от тикове, парези и правят подскоци.

Бактериални инфекции, преносими от кърлежи по кучетата. Лаймската борелиоза е най-широко появащата се кърлежово–преносима инфекция в Европа и Америка през последното десетилетие. Тя се причинява от Borrelia bugdorferi и други нейни геногрупи.Основни нейни преносители са кърлежите по кучетата от рода Ixodes –I ricinus, I. scapularis и др. В отделни страни процентът на инфектираните кучета варира от 1 до 18. Това зависи главно от пребиваването на кучтата в гористи местности. Само част от новоинфектираните кучета показват слаби начални клинични симптоми - ниска варираща температура, отпадналост и зачервявания на мястото на ухапването, които често са незабележими под козината.

При хората Лаймската болест протича в неколко фази. Няколко дни след ухапването около него се появява зачервяване, което бавно се разширява, като след месец достига диаметър от 20-30 см. След 2-3 месеца борелията се загнездва в ставите и започват хронични артрити. А след година инфекцията преминава в ЦНС и предизвиква хронични дегенеративни процеси.

Аз се заразих от Лаймска болест във Врачанския Балкан и на лявото ми бедро се появи червено петно, което постепено се разширяваше, въпреки всички локални третирания. Чак след месец проведох орална терапия с еритромицин в течение на седмица и петното изчезна.

[B%]Ерлихиози по кучетата[%B]
По хората и по животните са открити доста инфекции, причинени от Ерлихии, кото се срещат предимно в топлите райони. При кучетата обаче е позната Ерлихиа канис причиняваща моноцитната Eрлихиоза по някои месоядни. Това заболяване се среща във всички европейски страни, като клиничните случаи не надвишават 1–3%. Главният резервоар на Ерлихиите са някои гризачи, които кучетата случайно изяждат. Някои Ерлихии са слабопатогенни и протичат олигосимптомно. Но има ензоотични избухвания, които завършват със смърта на повечето заразени кучета. Така има съобщения, че повечето военни кучета от породата овчарска са измрели от Ерлихиоза в един американски кучкарник във Виетнам след разкъсването на един плъх. Близка до Ерлихиозата е Анаплазмозата по кучетата, която се появява след хранене с кръв и органи от умряли от Ерлихиоза кучета. Открита е в няколко африкански страни.

Babesiosa по кучетата, причинена от babesia Kanis е силно разпространена в южните страни. Неин резервоар е кърлежът Dermacentor retikulatus. При първична инфекция тази протозойна болест е силно патогенна, но след следващи заразявания тя протича почти безсимптомно.

Hepatosoon Kanis е протозойна инфекция, която в Европа се среща много редко и се пренася от кърлежите от рода Anblioma.

Bartonella-инфекциите се срещат в Европа също много рядко.

Може да се обобщи, че преносимите чрез кърлежи инфекции по кучетата се срещат ензоотично, но не се познават добре от нашите ветеринарни лекари. Несъмнено те представляват сериозен, но недоизяснен проблем и за здравеопазването при хората. Борбата срещу тях трябва да започне с профилактика - забрана за кучетата да се движат сред гъсти треви и храсталаци, особено в периоди на силна кърлежова инвазия – пролетно време. След това - редовно използване на репеленти, особено Фронтлайн, който отблъсква кърлежите от кучешката кожа. Премахването на впитите в кожата кърлежи става чрез предварителното им затискане с памуче, напоено с хлороформ и отстраняването им. Така главичкта на кърлежа не остава в кожата. След това раничката се третира с дезинфектант.

Срещу бактериалните и рикетсийни инфекции могат да се използват терапевтично и отчасти профилактично някои антибиотици. Ваксините се използват по-рядко./в. Гласът на фермера