Петте най-спорни точки на аграрната реформа

[B%]1. Парите:[%B] От 2014 до 2020 г. Комисията по земеделие иска да осигури 435,5 милиарда евро (в текущи цени) за земеделие. Това отговаря приблизително на нивото на сегашния финансов период (2007-2013 г.). Нетните платци, сред които са Германия, Холандия и Франция, смятат, че това е твърде много. Съответното редуциране ще засегне и аграрния бюджет.

[B%]2. Greening:[%B] 30% от субсидиите за площ ще трябва да станата „зелени”. Зелената субсидия ще се отпуска само ако се спазва триполният сеитбооборот, минимум 7% от обработваемата площ са екологични буферни площи (напр. ливади, угари, гъсталаци) и без да се променя предназначението на пасищата. В регионите с интензивно земеделско производство, свързано и с преработката, това означава повишаване на арендните цени. Освен това този инструмент не пасва на времето, в което нараства потребността от производството на повече храни, смятат критиците. За природозащитните организации пък това предложение обаче не е достатъчно широко. Те се застъпват за 10% буферни зони. В целия Евросъюз, аргументират се от Брюксел, вече повече от 4% от обработваемите земи изпълняват бъдещите изисквания. Има обаче големи разлики между регионите.

[B%]3. Справедливост:[%B] Между Малта (около 700 евро/ха) и Латвия (около 100 евро/ха) лежи една межда от 600 евро/ха при субсидиите за площ. Тази разлика еврокомисарят Чолош иска постепенно да намали, при което до 2020 г. да изравни една трета от разликата до 90-процентното средно заплащане в ЕС (около 250 евро/ха). Това ще струва на германските фермери например между 10 и 15 евро/ха. Румънци, българи и прибалтийските държави искат по-голямо и по-бързо изравняване.

[B%]4. Въвеждане на т. нар. тавани:[%B] Който получава между 150 000 и 300 000 евро годишно от директните плащания (без Greening), трябва да очаква съкращаването им с 20, 40 и 70%. При 300 000 не се плаща изобщо – таван. Ефективно изплатени заплати (вкл. данъци и социални такси) могат да бъдат изтеглени от директните плащания. Предложението за таваните среща ожесточена съпротива в много европейски страни, но в Комисията по земеделие смятат, че се преиграва с протестите и аргументите в тях са пресилени.

[B%]5. Бюрокрация:[%B] Раздробените директни плащания и определението „активен фермер” ще доведат до нарасваща бюрокрация. Ето защо комисията иска да пречисти Cross Complians и да направи контролните квоти зависими от допустимия процент грешки. Освен това в бъдеще ще трябва да се следи дали мерките, предприети в страните членки, се прилагат възможно най-опростено и ефективно. Дали мерките ще доведат подчертано до облекчения, ще трябва да се изчака.