Инстинкти и рефлекси

Поведението на пчелите и пчелното семейство се изгражда от ответни реакции на нервната система на различни дразнения от външната среда, които се наричат рефлекси. Рефлексите биват условни и безусловни. Безусловните рефлекси са вродени. Те осигуряват постоянна връзка на пчелатас външната среда.

Всяко дразнене се възприема от органите на чувствата и се предава към централната нервна система и двигателните мускули. Пътят на преминаването на възбудата от органите на чувствата през централната нервна система към отговарящия орган носи наименованието рефлекторна дъга. Образуването на рефлекса е свързано с процеса на възбудата, а изчезването му – с процеса на затормозяване. Пчелите имат много безусловни рефлекси. Към тях се отнасят ужилването, реакцията на действието на дима, отделянето на фермента на инвертазата, когато нектарът преминава през гърлото, почистването на кошера и пчелните килийки, реакцията на шум и др.

Безусловните рефлекси способстват за приспособяването на пчелите към обкръжаващата ги среда и тяхното съхраняване в природата. Например, миризмата на дим за пчелите е предвестник на катастрофа, която може да унищожи гнездото им. Те вземат запас от храна, напълват стомахчетата си с мед и напускат гнездото.

Близки до безусловните рефлекси са инстинктите – сложни вродени форми на поведение, изработени в процеса на еволюция на пчелите и предаващи се по наследство. Според учението на И. П. Павлов, инстинктите са сложни безусловни рефлекси, при това краят на един рефлекс служи за възбуждането на друг. При изпадането на едно от звената, цялата верига на рефлексите може да се разкъса, а инстинктът да се загуби.

Особеностите на инстинкта на пчелите са в това, че при тях съществуват не само един дразнител, а няколко. Често дразнителите биват вътрешни и външни едновременно, поради това да се отдели някой характерен от тях не е възможно. Втората особеност на инстикта е в това, че той може да се прояви при всички пчели от семейството едновременно. Инстинктите се разделят на три групи: хранителни, полови и отбранителни. Инстинктът за събиране на храна (полет за паша) при пчелите рязко се отличава от същия инстинкт при животните. При животното инстинктът за търсене на храна се появява, когато то е гладно, а няма какво да яде. Пчелите летят на паша независимо от това, че се запасени с храна и в кошера имат големи запаси. Автоматично те донасят храна, докато има къде да я складират. При големи добиви те дори изхвърлят пилото, за да освободят площи за складирането на меда. Така пчелите работят, докато не загинат или не свърши пашата. Благодарение на този инстинкт човекът използва пчелите за селскостопански цели. В пчелното семейство няколко инстинкта се проявяват като правило едновременно: събиране на храна, хранене на личинките (възпитание), строеж на гнездото (питите). Това прави пчелното семейство по-приспособено към външните условия. В зависимост от обстоятелствата едни инстинкти могат да подтискат други или те изобщо да не се проявяват. Така, при силна паша и голямо натоварване на пчелното семейство със строителство на рамки инстинктът за роене се подтиска. При слаба паша инстинктът за роене подтиска инстинктът за събиране на храна, и семейството работи лошо.

Инстинктът за строене на гнездото е един от най-важните. Без гнездо няма семейство. Семейство, лишено от възможност за строеж на гнездо е обречено на гибел. Този инстинкт се проявява тогава, когато има пчели от всички възрасти и майка и няма гнездо. По време на изграждането на питите всички останали дейности почти спират. Изграждането на питите продължава до тогава, докато всички пчели не се разположат върху тях. Ако не е нарушена биологичната цялост на семейството, и то се намира в стадий на растеж, то при наличието на паша в природата, пчелите правят пити от отделения восък. Цветът на тези пити е бял. Когато няма паша, те строят питите по-вяло, използвайки восък, който е налепен по рамките и стените на кошера. Тези пити са кафяви. Такива пити има в семействата, в който при зазимяването са раздвижили невнимателно рамките. Пчелите задължително ще построят пита там, където рамките са се раздалечили. Цветът й ще бъде светло-кафяв. Същото се случва, когато пчеларят поставя в средата на гнездото за построяване рамка с восъчна основа рано напролет, когато няма паша.

Способността на пчелите за строят рамки от стар восък понякога се използва от пчеларите. Заедно със захарното подхранване те дават стружки восък. Пчелите вземат восъка и от него строят пити. Пчелното семейство строи добре питите и отделя много восък при следните условия: не нарушена биологична цялост или нейното нарушаване касае само гнездото, в природата има обилна паша, има място за изграждане на пити, времето е топло, влажността на въздуха – нормална.

[B%]Инстинктът за връщане на старото място[%B]

Ако се премести кошерът с пчели на 10-20 метра, а на негово място се постави празен кошер, дори с друг цвят, то всички пчели ще отидат в новото жилище, без да се опитат дори да потърсят предишното. Такава привързаност към мястото, а не към гнездото, е напълно обяснима. В естествени условия, за дивите пчели „място” и „гнездо” е едно и също – дупки в дървета или скали. В продължение на хилядолетия при пчелите, живеещи в хралупи и пещери, се е изработил инстинкт за определено място, където се намира гнездото. Ако пчелите трябва да се преместят на малко разтояние (100-3000 м), то първоначално те трябва да се отдалечат от това място на 5-7 км, да им се даде възможност да се облетят и да поживеят там 5-6 дни и едва след това да се върнат и поставят на избраното място.

[B%]При пчелите е добре развит инстинктът за самосъхранение[%B]

Той се проявява в непрекъсната охрана на прелката от оси, стършели, чужди пчели, мравки, мишки, хора, мечки и др. Враждебността към чуждите пчели и майки е временна. През пролетта, късно наесен и през зимата пчелите могат да отидат във всяко семейство и там ще ги приемат. През това време лесно се придават майки. Дружелюбно се приемат чуждите пчели, ако те носят нектар или прашец. През активното време на сезона, особено когато няма паша, пчелите се стараят да убият чуждата майка и чуждите пчели при приближаването им към прелката или попадането им в гнездото. Този ивсникт затормозява проявата на други инстинкти, например, събирането на храна, поради това по време на придаването на чужди майки се намалява продуктивността на пчелното семейство.

Важно е създаването на такива породи пчели, при които едни от инстинктите да се проявяват с по-голяма сила (за събиране на храна, строеж на гнездото, възпитаване), а други въобще не се проявяват (роене). Това може да се постигне по пътя на внимателна селекция.

Чрез рефлексите и инстинктите се осъществява връзката с околната среда. А тъй като външната среда постоянно се променя, то за по-доброто приспособяване към нея са необходими, освен безусловните и условни рефлекси, или временни връзки. Условните рефлекси се изработват на базата на безусловните под въздействието на някакъв дразнител и действат дотогава, докато се повтаря действието на дразнителя. Веднага след като дразнителят престане да действа, условният рефлекс се затормозява. Например, пчелите работят на едно медоносно растение дотогава, докато то отделя нектар. С прекратяването на отделянето му, условните рефлекси на цвета, аромата и мястото на това растение спират. С началото на цъфтежа на друго медоносно растение, при пчелите се изработват условни рефлекси на аромата и цвета на неговите цветове, мястото на новото растение. Пчеларят трябва да познава механизма на формирането на условните рефлекси, за да управлява поведението на пчелите. За пръв път в света професор А. Ф. Губин е използвал условните рефлекси за насочването на пчелите към необходимото растение. Това бе наречено дресиране на пчелите. Дресирането на пчелите увеличава събирането на мед с 50-60 %. По този начен те може да се накарат да събират мед дори и от растения, от които обикновено не го правят (червена детелина, лен).