Градинският чай или салвия (Salvia officinalis) е малък вечнозелен храст с дървенисти стъбла, сивкави листа и сини до виолетови цветове, растящ в Южна Европа и Средиземноморието, а също и в югозападната полупустинна част на Северна Америка. Той се отглежда много като подправка и билка и понякога може да се обърка с някои близки видове. Салвия (Salvia) е името на рода, към който принадлежи и градинският чай. Приложенията и ползите, които му се приписват са много и разнообразни и често се споделят с близките му видове. Употребите на градинския чай са:
- Чайове, запарки и отвари, за които се смята, че имат успокоително действие и подпомагат храносмилането;
- консервиращи овкусявания, например на сирене;
- като подправка в готвенето.
В някои части на Европа, особено на Балканите, градинският чай се отглежда и за получаване на етерично масло, въпреки че обикновено в тези случаи заедно с него се събират и обработват и други сродни видове като Salvia triloba. Има няколко културни разновидности градински чай. Повечето от тях се отглеждат по-скоро като декоративни растения, отколкото заради техните лечебни свойства. Всички се ценят като малки цъфтящи храстчета за украса и като ниско антиерозионно насаждение, особено при сух и слънчев климат. Отглеждат се лесно от летни резници.
Имена на културни видове са:
- Purpurascens, с виолетови листа, смятан от някои за най-силния от градинските чайове;
- Tricolor, с листа, изпъстрени в бяло, жълто и зелено;
- Berggarten, с големи листа;
- Icterina, с листа, нашарени в жълто и синьо;
- Alba, с бели цветове,
- Lavandulaefolia, с малки листа.
Дългогодишни научни изследвания в реномирани световни университети показват, че предъвкване на листа от салвия в продължение на 10 минути след всяко хранене в продължение на седмица (нищо че са горчиви), трайно лекува кървящи венци, негативни ефекти от тютюнопушене и най-вече менструални болки.
