Кореноплодите, съхранявани в ровници, запазват напълно качествата си

Вместо оранжерийни зеленчуци, за които често казваме, че освен на външен вид и по вкусови качества са като изкуствени, много по-полезно през зимата е да консумираме такива, които са расли през лятото и есента при естествени природни условия. Освен праза, зелето и лука, ние българите обичаме да слагаме на трапезата си и различни кореноплодни зеленчуци, които се отглеждат у нас. Консумирани свежи, ряпата, морковите, червеното цвекло, алабашът, главестата целина и магданоз, и др., са източник на витамини и минерали за човешкия организъм през зимата. Повечето от тях ни предпазват и дори лекуват от простуда и грип.

[B%]Лесно се съхраняват през зимата[%B]
Кореноплодите са предпочитан зеленчук и затова, че много лесно се съхраняват през зимата. За съхранение са подходящи само здрави зеленчуци, като за целта се прави предварително сортиране и всички болни или наранени се отстраняват. Листата им се изрязват до челата, без да се нарушава целостта на кореноплода. При целината кореноплодните се почистват изцяло от страничните корени, а корените в основата се подрязват на 2-3 см от основата. Най-подходящата температура за прибирането на този вид зеленчуци за съхранение е около 6-10°С, а на алабаша – 0-5°С.

Морковите, целината, магданозът и алабашът се съхраняват в ровници с дълбочина 50-60 см, широчина около 1 м и дължина - според количествата и възможностите. Кореноплодните се нареждат свободно до повърхността на ровника, като на всеки 2-3 реда се насипват 2-3 см умерено влажен пясък или лека песъчлива почва. Отгоре се покриват с около 20 см почва. Ако настъпят по-чувствителни застудявания през зимата, дебелината на покривния пласт почва трябва да се увеличи с още 20-30 см. При условие, че не се допусне замръзването на кореноплодните и алабаша, те успешно запазват вкусовите си качества чак до пролетта.

Салатното цвекло също се съхранява на пирамиди в ровници с дълбочина 20-30 см и широчина около 1 м. Правят се вентилационен канал и отдушници както при съхраняването на главестото зеле. Височината на пирамидата може да достигне до 50-70 см, като повърхността й се покрива със слоеве слама и почва, чиято дебелина се увеличава с понижението на температурите през зимните месеци.