Мястото, което сме избрали трябва да е отцедливо, чисто от коренищни и кореноиздънкови плевели, добре огрято от слънце и защитено от вятър, с рохка и богата на хранителни вещества почва. Подготовката на почвата трябва да сме извършили веднага след прибиране на ранния предшественик. Ако не сме наторили може да разпръснем 3-4 тона на декар добре угнил оборски тор, а след това да култивираме или дискуваме. Удобна за засаждане на голями площи е лехобраздовата повърхност, затова оформяме лехи с ширина 1,2-1,5 м и разстояния между тях 60 см.
За посадъчен материал се използват всички сортове арпаджик. Избираме луковици по-голями от 2,2 см (попска) и нестандартен лук, отпаднал при производството на лук за глави, както и дребен арпаджик по-малък от 1 см.
Необходимият ни посадъчен материал зависи от едрината му. Ако използваме дребен арпаджик ни трябват от 60 до 80 кг/дка, а 250-300 кг/дка попска или 350-400 кг/дка нестандартни глави лук.
Засаждането става в лехата на бразди, оформени ръчно с мотика, на разстояние 15-20 см с дълбочина 5-6 см. Нареждаме в тях на 4-5 см една от друга луковичките и ги зариваме с мотиката покривайки ги с 3 см почва така, че да отваряме следващата браздичка.
Рано напролет лукът сe подхранва с 15-20 кг/дка амониева селитра и се окопава.
Прибираме през март, април и май, когато лъжливото стъбло достигне дължина най-малко 70-10 см и с диаметър над един см. По-късно, след май, растенията стрелкуват. Наскубаните растения се почистват от сухи леста и се навръзват на връзки по 5 или 10 растения.