Нозематоза

29-03-2004 г. Ст.н.с. д-р Боян Първулов Нозематозата (заразната диария) е една от широко разпространените паразитни болести по възрастните пчели, нанасяща огромни загуби на пчеларството в по-северните с продължителна и влажна зима страни. Проявява се в края на зимата и началото на пролетта. Причинява се от едноклетъчен паразит (Nosema apis), който съществува във външната среда под формата на овална спора. Причинителя на заболяването е патогенен само за възрастните индивиди в пчелното семейство. Загубите от болестта се изразяват в отпадане на много пчели, дори и на цели семейства. Заболяването се утежнява от некачествени медови запаси (манов или прокиснал мед) и продължително задържане на пчелите в гнездото без възможност за очистителен облет. У нас се среща по-често в Североизточния и Крайдунавски край, където периодично се проявява, особено при по-тежки и продължителни зими. Във Видинския район е установена преди около 20 години в един немарливо подържан обществен пчелин, където всички пчелни семейства бяха загинали през зимата. Заболяването се развива след като спорите на причинителя попаднат в храносмилателния канал на пчелите. Те попадат в пчелното гнездо чрез замърсените с екскременти или чрез трупове на болни пчели, мед, вода, пити, ръцете и инструментите на пчеларя, кошерите и др. Голяма е ролята на пчелната майка за разпространение на заразата в кошера, понеже тя отделя екскрементите си вътре в гнездото. Разпространението на заразата в пчелина става от общите поилки, ръцете и инструментите на пчеларя, пчелите крадци и търтеите. Пренасянето на голямо разстояние става чрез покупката на кошери, пчели и майки от заразени пчелини. От попадналите в средното черво на пчелите спори се развиват паразитите и проникват в епителните клетки на чревната стена, където се размножават и ги разрушават. С остатъците на разрушените клетки огромният брой нови спори изпадат в чревното съдържание и биват изхвърляни навън с екскрементите. В средното черво на една заразена пчела може да има около 250 млн. спори, а в задното - повече от 500 млн. При интензивния контакт на пчелите вътре в гнездото, заразяването се осъществява лесно. При некачествени медови запаси и продължително задържане на пчелите в кошера, поради студено време и невъзможност за облитане, те отделят екскрементите си вътре в кошерите и така разсейват заразата и замърсяват питите, рамките, медът, стените и подът на кошерите, дори съседните здрави семейства и пчелини. Спорите на болестта се развиват най-добре при температура 32°С. Под 10°С и над 36°С, размножаването им спира. В диарични изпражнения остават жизнеспособни 2 години, а в мед до 460 дни. В заразените семейства, през зимата при прослушване и преглед се установява безпокойство, разпълзяване на пчелите, зацапване с диарични екскременти по рамките, прилетната дъска, увеличен подмор и др. По-тежко болните пчели правят опити да излизат навън и при по-ниски температури на въздуха. Те са с подути коремчета, разпълзяват се по прилетната дъска и я зацапват с екскрементите си. При изваждане на умрели пчели през прелката се установява, че са с подути коремчета и при стискане от ануса им се изцърква мръсна жълто-кафява , миришеща на възкисело материя. Освен заразата за проявяването и тежкото протичане на заболяването голяма роля играят условията на живот на пчелните семейства в заразените райони. Продължителното застудяване и високата влажност утежняват протичането на болестта. Признаците на заболяването трудно могат да се различат от другите чревни болести, които се проявяват през същия период (паратиф, септицемия, макова токсикоза). Характерно за нозематозата е, че при настъпване на благоприятно време за събиране на нектар и прашец, болните семейства продължават да отслабват, а някой дотогава загиват, докато при останалите болести семействата постепенно се оправят. Най-сигурно диагнозата се поставя при микроскопско изследване и намиране на характерните за заболяването спори. За целта се вземат проби, като се смитат от дъното на кошера умрели пчели (около 50 бр.) или се настъргват остатъците от диаричните петна по рамките или прилетната дъска, запъват се в книга и се изпращат в лабораторията за диагностично изследване (не бива да се поставят в найлоново пликче, защото се задушават и загниват). Борбата с болестта се води съгласно чл. 17, раздел VI от Наредба ? 30 за борба с болестите по пчелите и пилото, като засегнатите в силна степен пчелни семейства се унищожават чрез изгаряне, в присъствието и под контрола на ветеринарен лекар. По-слабо засегнатите и все още силни пчелни семейства се прехвърлят в нови или дезинфекцирани кошери, върху изградени чисти или дезинфекцирани пити. Третират се с разрешени за употреба във ветеринарната медицина противопаразитни лекарства, под контрола на ветеринарен лекар и при изричното разрешение на НВМС. Българският препарат "Нозестат" е специфичен за борба с болестта и се използва по 5 мл на 1 л сироп или 10 мл на 1 кг кърмова маса. Провеждат се три третирания през три дни с по 500-700 мл сироп или 300-400 г кърмова маса на семейство. Засегнатите от болестта семейства се прехвърлят в нови или дезинфекцирани кошери. По слабите семейства се обединяват, а гнездото се регулира и затопля. Здравите пчелни семейства от заразения пчелин се подхранват с натурален пчелен мед и по преценка на ветеринарния лекар може да се третират профилактично. Чрез дезинфекция се цели да бъдат унищожени неземните спори извън тялото на пчелите по частите на кошера, хранилките, поилките, терена около кошерите, пити с и без медови запаси и др., по които са попаднали спори чрез изпражненията на болните. Кошерите, рамките и другият дървен инвентар на унищожените и болните семейства, след механично почистване от восъка и клея се дезинфекцират чрез обгаряне с газова горелка до леко покафеняване, а отвън се боядисват с блажна боя. Силно зацапаните и негодни пити се бракуват и претопяват. Питите в които има мед се изрязват от рамките и се стопяват в казан с вода, като кипят най-малко 30-40 мин. похлупени, след което изстиналият восък се взема, а медовият сироп се дава на пчелите. Годните за употреба пити се дезинфекцират чрез напръскваме с 4% разтвори на формалин, оцетна или мравчена киселина, така че капчиците да попаднат на дъното на килийките. След това се поставят в затворен шкаф или празен кошер, който плътно се затваря за 3-4 денонощия, след което се проветряват на чист въздух до обезмирисване. Профилактичните мерки са комплексни и насочени в две направления: а) против внасяне на заразата в пчелина, като се внимава при закупуването на пчели, майки и употребяван пчеларски инвентар - да произхождат от здрави райони. б) против условията, които спомагат за проявлението и тежкото протичане на болестта - некачествени медови запаси и лошо зазимени семейства. Протичането на нозематозата се усложнява и от късната есенна експлоатация и принуждаването на пчелите да преработват големи количества захар. Ролята на пчеларя е от голямо значение за предпазване от заболяването и се изразява в добре извършена есенна профилактика. На първо място се обръща внимание за правилното и добро зазимяване на семействата с качествен, чист нектарен мед. Особено вреден е мановият мед. Ако има такъв, той се центрофугира и на семействата се дава инвертиран захарен сироп. Подсигурява се спокойно зимуване, предпазване от: мишки, безпокоене от животни, чукане по покривите от дървета и създаване на възможност за ранно облитане на пчелите. Съгласно чл.18 (от Наредбата), в районите, където е установена нозематоза, се провежда профилактика с пролетните и есенни подбудителни подхранвания в пчелините. Профилактиката се провежда под контрола на ветеринарен лекар. Забележка: За профилактика в заразените пчелини с успех може да се използва българският препарат "Нозестат", но само с изрично разрешение на НВМС и под ръководството на ветеринарен лекар (препарата засега не е лицензиран).