Сезонните ваксини са задължителни всяка година

Инфлуенцата (грипът) е специфично акутно инфекциозно заболяване по свинете, причинявано от инфлуенчни вируси тип А. За първи път е описана през 1918 г. в САЩ, което съвпада с грипната пандемия по хората, която отне живота на 20-40 милиона души. Вирусът причинител е изолиран и идентифициран през 1930 г. След 1975 г. заболяването се е разпространило и в други части на света. От 25 до 33% от закланите угоени прасета в САЩ имат антитела срещу грипния вирус, а при по - възрастните свине този процент е по-голям.

Инфлуенцата по свинете e свързана с тази при хората. Първата епизоотия при свинете през 1918 г. в САЩ, съвпада с опустошителната “Spanish flu” пандемия. Макар че се е разпространила по цял свят по хората, тя е останала ограничена в САЩ при свинете. Сигурни данни за предаване на инфлуенца от свинете на хората представят Hinshaw и сътр. (1978), които са изолирали вируса от свине и техните гледачи. Грипната пандемия по хората през 1957 и 1968 г. е предизвикана от човешко-птичи реасортанти и наскоро такива реасортанти са изолирани от свине (Olsеn,2002).

Класическият субтип H1N1 е доминиращият причинител на инфлуенцата при свинете от първото му изолиране от Shope през 1930 г., но човешкият H3N2 се изолира често от прасета и се смята за критичен фактор за възникването на реасортантни вируси. Свинете могат да бъдат заразени и от голям брой птичи инфлуенчни вируси - H1N1 вирус, прехвърлен при прасетата през 70–те години, стана доминантен за Европа.
Сегментираността на РНК позволява генетичен обмен или преподреждане между различни инфлуенчни вируси по време на смесени инфекции. Такъв генетичен обмен между човешки и животински вируси се смята за отговорен за възникването на грипните пандемии при хората.

До средата на 90-те години инфлуенцата по свинете се е причинявала от класическите H1N1 вируси от времето на първото им изолиране през 1930 г. През 2000 г. обаче са изолирани H3N2 вируси, което е било свързано с респираторни заболявания и аборти. През 2001 г. в САЩ са изолирани и H1N2 вируси. През 1999 г. в Онтарио Канада са изолирани H4N6 вируси и се предполага, че източникът са водоплаващи птици в езерото, от което е черпана вода за фермата. Доказването на всички субтипове вируси показва, че се навлиза в
[B%]нова ера на грипа по свинете[%B]
и трябва да се изясни кой от субтиповете доминира над останалите. H3N2 щамовете са били винаги вирулентни, както и H1N2, докато H1N1 се различават помежду си в това отношение, но основно са предизвиквали леко заболяване при свинете.

Пандемичният “2009/H1N1” човешки инфлуенчен вирус, предизвикал т.нар. «свински грип», съдържа генни сегменти от вируси прародители от северноамериканско и евроазиатско родословие, както и от птиче и човешко родословие. При секвениране на генома на вируса, изолиран от прасе, той е бил 99,8% подобен на другите пандемични вируси, циркулиращи в Норвегия. Според някои изследователи генетичното подобие не корелира задължително с антигенно родство.

[B%]Този вирус може да се предава от човек на свиня[%B]
доказателство за което е фактът, че в една от първите заразени канадски ферми заболяването е избухнало след като във фермата се е завърнал работник от Мексико с инфлуенцоподобни симптоми. Молекулярно-биологичната характиристика на вирусите, изолирани от хората и животните, е била еднаква. При секвениране на генома на изолат от прасе в норвежка свинеферма е установено, че е идентичен с изолата от болен работник във фермата. Човешкият H1 (гама – клъстер) инфлуенчен вирус може ефективно да се размножава и се предава, да предизвиква патологични промени в белите дробове и да индуцира хуморален имунен отговор при свине. Кинетиката на вирусното размножение, патогенезата и хуморалният имунен отговор обаче са били различни за трите изследвани изолата. Някои автори твърдят, че пандемичният 2009/ H1N1 вирус може експериментално да се предаде на свине.

В една от заразените с пандемичния 2009/ H1N1 вирус ферми заболяването е протекло леко, за разлика от първата заразена канадска свинеферма, в която е протекло тежко. За по-лекото протичане в едната ферма са допринесли липсата на други патогени, добрият микроклимат и предварителната ваксинация с H1N1 и H3N2. Независимо от липсата на клинични признаци обаче са повлияни прирастът и репродуктивните резултати./в. Гласът на фермера