През последните години се наблюдава значително увеличаване на плевелната растителност в лозовите масиви. Затова унищожаването й е една от основните цели на почвообработките в лозята. Недостатъчният брой и лошо направените обработки водят до ниски добиви, отслабване и преждевременно загиване на лозовите насаждения.
Прилаганите агротехнически мерки за борба с едногодишните плевели трябва да бъдат съобразени с биологичните им особености. Необходимо е да се вземат под внимание и особеностите на лозата като многогодишна култура. Видовият състав на разпространените в лозята плевели е твърде голям. Най-общо те могат да се разделят в две основни групи: едногодишни и многогодишни.
Борбата срещу едногодишните плевели е сравнително по-лесна. Тя трябва да бъде насочена преди всичко към унищожаването им, преди те да са образували семена. Това е напълно възможно с навременно прилагане на механични средства за борба. В големите лозови насаждения с многократни обработки по време на вегетацията броят на плевелите може да бъде сведен до минимум. Установено е, че есенната оран и прилагането само на две летни обработки не са в състояние да запазят лозето чисто от плевели. С всяка изминала година заплевелеността на масиви, където се прилага подобна практика, се увеличава. Най-малко плевели се наблюдават при прилагане на многократни летни обработки, съчетани с или без есенна оран. Следователно заплевелеността на почвата с едногодишни плевели е толкова по-силна, колкото по-малко на брой са летните обработки.



