Пшеницата и царевицата страдат от глобалното затопляне

Екип от учени под ръководството на д-р Дейвид Лобел от Станфордския университет са направили изчисления, как промените в климата през последните 30 години са повлияли на добивите на основните култури - пшеница, царевица, ориз и соя. През този период показателите на добивите по света са се увеличили. Но според учените, ако не е глобалното затопляне, добивите на царевицата биха били с 3,8% по-високи, а при пшеницата с 5,5%. Добивите от ориз и соя не се променят въпреки глобалното затопляне.

Най-много от глобалното затопляне страда Русия. Там загубите за изследвания период възлизат на около 15%. Сериозни загуби има и в Мексико, Китай, Турция и Бразилия. А в САЩ, по данни на Лобел, в по-големите земеделски райони няма затопляне и съответно климатът там не се отразява на количеството на реколтата.

[B%]ВЪПРОСЪТ Е: КЪДЕ СЕ ГУБЯТ ДОБИВИТЕ?[%B]

“Цените на хранителните стоки постоянно се увеличават. Много експерти свързват това увеличение с метеорологичните аномалии. Например жегите и пожарите, които бушуваха миналата година в Русия, или сушата в Австралия. Пред нас стои една и съща задача - да се разбере как климатът, а не отделни етапи от времето, влияе върху добива,“ - казва Лобел.

По време на своята работа учените са събрали много данни за температурата и валежите при земеделски земи в различни страни и добивите от основните култури, които се отглеждат там от 1980 г. до 2008 г. Правят два модела, в които се отчитат добивите от посевите със и без изменението на климата. По данни на изследователите, температурата по целия свят от 1950 г. насам, се е увеличила с 0,13°C за десетилетие. А според прогнозата през следващите 20-30 години температурите ще продължават да растат още по-бързо със скорост 0,2°C.

“В почти всички райони на земното кълбо, където се отглеждат царевица, пшеница, ориз и соя през последните 30 години наблюдаваме повишение на средните температури и увеличаване на валежите. Единствено изключение прави територията на Съединените американски щати, където се отглеждат около 40% от добивите в света от царевица и соя. В САЩ дори се наблюдава леко захлаждане през този период“ - пишат авторите. Според техните изчисления ако температурата се повиши с един градус по Целзий, добивът от царевица и пшеница пада с 10%. Що се отнася до валежите, то лекото им увеличение е от полза на растенията, докато обаче дъждът не се превърне в порои. Но във всеки случай, казва Лобел, вредата от повишаване на температурата е много по-голяма, отколкото ползата от валежите.

Друг важен въпрос, на който учените искат да се отговори в бъдещите проучвания: как влияе на добивите повишаването на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата. Така например според данни, получени в обсерватория, разположена на вулкана Мауна Лоа (Хавай), концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата се увеличава от 339 ррm през 1980 г. до 386 ррm през 2008 г. На пръв поглед изглежда, че колкото повече въглероден диоксид има в атмосферата, толкова по-интензивно протича фотосинтезата, но на практика това не е така, казва Лобел. Отговорът на този въпрос все още предстои да бъде намерен./Science