Красивата ерика не се бои от студа

22-03-2004 г.Ериките са малки вечнозелени храстчета, които обикновено цъфтят през зимния период. Родът наброява около 600 вида, които произхождат главно от Южна Африка. Само няколко вида се срещат в Азия и Европа. Тези растения силно се разклоняват, най-често във вид на храсти, но се срещат и като дребни дръвчета. Всички видове не понасят калция в почвата с изключение на популярния градински вид Ерика карнея, който не е подходящ за стайно растение, но може по необичаен начин да оживи терасата или балкона. Това скромно, но изключително красиво растение е разпространено в централните и източните части на Алпите, на Балканския полуостров, в Апенините и западните области на Чехия. Храстчето достига височина 15-20 см и образува гъсти туфи от клонки с тъмнозелени игловидни листа. Цветовете са бели, червено-розови, понякога и с други оттенъци на розовото. Срещат се дори видове с лилави окраски. Страничните клончета достигат до 10 см дължина. Цъфти веднага след като падне снегът, пъпките се образуват по принцип през лятото на предишната година. Цветовете се задържат много дълго време, а растението има добър декоративен вид през цялата година. Отлично се развива на слънчево място или полусянка, върху пропусклива почва. Размножава се чрез разделяне на коренището или с резници. Клончетата се нарязват през юли, поставят се в смес от торф и пясък, където се вкореняват. Младите растения се засаждат на 30 см едно от друго. Използват се за образуване на цветни композиции в алпинеумите или самостоятелно. Много добре се развива и в сандъчета на балкона, където през зимата почти няма друго растение, което да цъфти. Никакви проблеми със студа и снега няма това смело храстче, което предпочита хладната и суха есен и горещото лято.