За ерадикацията на болестта на Ауески (БА) писахме много пъти и говорим от много години. Най-после през 2010 г. Европейската комисия (ЕК) утвърди Национална програма за контрол и ерадикация, която да бъде кофинансирана от нея. За съжаление, поради липса на пари за диагностикуми (китове) предвидените в програмата изследвания не бяха направени и състоянието на българската свиневъдство по отношение на това заболяване остава неясно. Може би поради това ЕК не утвърди програмата за 2011 г. Това обаче не означава, че можем да спрем работата по ерадикацията на БА, а че ще трябва да продължим със собствени средства, задължението за което произтича от членството ни в Европейския съюз (ЕС).
Голямата част от страните членки на ЕС са вече свободни от БА и останалите приключват процеса. И тези, които последни започнаха, вече приключват с този проблем и то със значителна финансова помощ от ЕС. Испания, която е почти равна на най-големия производител на свине в ЕС Германия, вече декларира липсата на вируса на БА на територията й, а Полша, страна с много голямо свиневъдство, предстои да го направи. Процесът приключва вече и в Италия след 15 години упорита работа. Румъния, която искаше да споделя нашия опит, вече е пред нас.
Затова в Държавната профилактична програма за 2011 г. се говори за изпълнение на Националната програма за контрол и ерадикация. Предвидени са вирусологични и серологични изследвания за изясняване разпространението на вируса на БА сред свинете в България. Проби ще се вземат от официалните ветеринарни лекари при редовно клане в месодобивните предприятия от домашни свине, отглеждани в промишлените свинекомплекси и свинеферми тип А и от стадата източнобалкански свине и техните кръстоски, отглеждани при пасищни условия. Регистрираните ветеринарни лекари ще вземат проби от домашни свине, отглеждани в свинеферми тип Б и от стада източнобалкански свине и техните кръстоски, отглеждани при пасищни условия при спазване изискванията за 95% достоверност на резултатите и 10% разпространение на заболяването при подрастващите прасета и прасетата угояване, 100% от нерезите и от свинете майки при 95% достоверност на резултатите и 5% разпространение на заболяването. Вирусологични и серологични изследвания ще се извършват на свине при съмнение за възникване на заболяването, както и изследване на кръвни серуми от отстреляни диви свине. Вирусологични изследвания ще се извършват на проби от бял дроб и тонзили от умрели свине и свине, показали клинични признаци на заболяването и от фетуси. Всички тези изследвания ще бъдат за сметка на държавния бюджет.
Ваксинацията срещу БА при свинете ще се заплаща от собствениците, като
[B%]ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ САМО МАРКЕРНИ ВАКСИНИ, РЕГИСТИРАНИ ЗА УПОТРЕБА У НАС[%B]
Съгласно Програмата за контрол и ерадикация на БА по свинете се извършва „спешна” ваксинация на поголовието след получаване на положителни лабораторни резултати при скрининговите изследвания по следната схема:
- свине майки и нерези на всеки 4 месеца;
- ремонтни свине на 10, 14 и 26–седмична възраст;
- свине угояване на 10 и 14–седмична възраст.
Ако обаче и тази година поради липса на пари за диагностикуми (китове) не се направят изследванията, трябва ли да спре изпълнението на Националната програма за контрол и ерадикация на БА? В никой случай това не трябва да става, защото оставаме единствената страна в ЕС, чието свиневъдство се смята за носител и източник за разпространение на вируса. Това ще доведе до налагане на санкции на страната и затваряне на границата за износ на свине, на месото и на продуктите от тях. Вероятно изпълнението на програмата за ерадикация ще ни бъде наложена както тази за класическата чума и свинефермите ще бъдат принуждавани икономически да я изпълняват като например забрана за продажба на животни за разплод и по-ниски цени на угоените прасета от заразените (неоздравени) ферми. Освен това, ако не се осъществява програмата за ерадикация, опасността вирусът да проникне в незаразените досега свинеферми е много голяма.
Затова не бива да се губи повече време, а Асоциацията на свиневъдите да поеме инициативата и със съдействието на държавната ветеринарна служба да организира, налага и контролира изпълнението на програмата.
[B%]СОБСТВЕНИЦИТЕ НА СВИНЕФЕРМИТЕ СЪЩО НЕ ТРЯБВА ДА ЧАКАТ[%B]
а всеки в своята ферма да започне незабавно с действия, които осигуряват постепенно изкореняване на вируса на БА, а именно:
1. Да провери дали фермата е свободна или заразена, като изпрати кръвни проби за изследване. Много от свинефермите вече го направиха безплатно чрез фирмите доставчици на ваксини и медикаменти и други също могат да го направят. Другият начин е да изпратят пробите в НДНИВМИ – София и си заплатят изследването. Три седмици преди вземането на кръвните проби животните от фермата не трябва да са имали никакъв контакт с прасетата от други ферми. Кръвните проби се вземат само от животни, които не са ваксинирани или са ваксинирани с маркерна ваксина, позволяваща разграничаване на ваксинираните от инфектираните животни.
2. Ако резултатите от изследването са положителни (т.е. фермата е заразена от БА), веднага да въведе ваксинация срещу БА по сгъстената схема, посочена по-горе.
3. Да използува само маркерна (gE – негативна, ТК-негативна) високотитърна аджувантна ваксина, позволяваща разграничаване на ваксинираните от инфектираните животни и създаваща напрегнат имунитет, който ограничава до минимум разпространението на вируса. Ваксината трябва да бъде разрешена за употреба в България и това подлежи на проверка от ЕК.
4. Да приведе свинефермата в състояние, отговарящо на изискванията на Наредбата за регистрация на фермите и идентификация на животните.
5. Да спазва всички правила за биологична безопасност, за да не може вирусът на БА да проникне отвън. Под специален надзор трябва да бъдат режимът за влизане в свинефермата, ветеринарносанитарният филтър, снабдяването с фураж, рампата за товарене на животните, екарисажната площадка и транспортните средства, които посещават свинефермата. Това се отнася и за свинефермите, които се окажат отрицателни (незаразени от БА) при изследваето.
6. Да спазва всички условия, предотвратяващи разпространението на вируса вътре във фермата, най-важните от които са: да спазва принципа “всичко пълно–всичко празно” при зареждане на помещенията с животни; да отглежда ремонтните животни отделно от прасетата за угояване; редовно да провежда ДДД мероприятията; да поддържа оптимален микроклимат, хранене и хигиена в помещенията с животни.
7. По време на реализирането на програмата да приема животни само от здрави по отношение на БА свинеферми, като ги карантинира и ваксинира двукратно преди вкарването в свинефермата.
8. Да изисква оздравителните работи по отношение на БА да се правят и в съседните ферми, за да се избегне пренасянето на вируса от тях, включително и по аерогенен път.
Целесъобразно е
[B%]ЗА ВСЯКА СВИНЕФЕРМА ДА СЕ РАЗРАБОТИ КОНКРЕТНА ОЗДРАВИТЕЛНА ПРОГРАМА[%B]
съобразно условията в нея и резултатите от скрининговите изследвания (степента на разпространение на вируса в стадото) и в това отношение Асоциацията следва да играе решаваща роля./в. Гласът на фермера