ЕКСПОРТЪТ НА ВИНО: НАБЛЯГАМЕ НА МОЛИТВАТА, НО НИ ТРЯБВА МОТИКАТА

15-03-2004 г. За никого не е тайна, че през последните няколко години българските производители на селскостопански стоки не са в състояние да се възползват от договорените безмитни квоти за внос в страните от Европейския съюз. В някои сектори причините за това са свързани с разпокъсаността на земеделските стопанства, докато в други пречка най-вече са различните нетарифни бариери, прилагани в общността, като лицензирането на вноса и входните цени. Въпреки това експертите от Министерството на земеделието и горите твърдят, че търговията с ЕС непрекъснато нараства. "Принос за това имат както постепенното възстановяване на сектора, така и развитието на Европейското споразумение за асоцииране в посока към либерализация на търговията със селскостопански стоки - подчерта пред в. "БАНКЕРЪ" Вергиния Минчева от Дирекция "Интеграционна политика" към аграрното министерство. - Този процес, който е важен елемент от подготовката ни за присъединяване към ЕС, има за цел да адаптира и интегрира българското производство към единния пазар. В резултат на това около 50% от селскостопанската търговия с европейските страни се осъществява при нулеви мита и в неограничени количества". Износът на стоки по преференциалните тарифни квоти се променя всяка година. Според експерти от аграрното министерство, относително постоянен и конкурентоспособен засега е единствено експортът на замразени зеленчуци, гъби, мед, гъши дроб, пресни пиперки, кайсии и вишни. Квотите за износа им се усвояват напълно или частично. Благодарение именно на тези продукти търговското салдо със земеделски стоки с ЕС се е повишило два пъти за периода 2001-2002 година. Само през 2002-ра то е възлизало на 239.9 млн. щ. долара. При други стоки - яйца, месо, пресни картофи, домати, краставици, грозде и консервирани плодове, обаче години наред изпълнението на квотите е нищожно. "За износа на някои пресни плодове и зеленчуци пречка се явява прилаганият от ЕС режим на входни цени, а за други ограничение представляват ветеринарните, фитосанитарните и хигиенно-санитарните изисквания", посочи Минчева. Тя е категорична, че степента на усвояване на квотите няма отношение към преговорите по присъединяването. В няколко поредни броя в. "БАНКЕРЪ" ще се опита да открие причините, поради които българското земеделие не е в състояние да се възползва изцяло от безмитния лимит за внос в страните от ЕС. Пенливите вина се очертават като единствената експортна стока, чиято квота може да се окаже недостатъчна в рамките на действащото от 1995 г. Европейското споразумение за асоцииране. Това е позицията на Националната лозаро-винарска камара. Проблемът в случая е, че през 2003-а тя е усвоена едва на 31.97%, по данни на агроминистерството, или от договорения безмитен внос на 1800 хектолитра за страните от ЕС България е изнесла едва 576 хектолитра. Цифрите, с които разполага браншовата камара, са далеч по-скромни. Според статистиката й квотата е изпълнена 18.51%, но въпреки това членовете й смятат, че увеличаването на този лимит (поне до 2 500 хектолитра) след присъединяването на десетте нови членки към Европейския съюз през май 2004-а е наложително. Работата е, че в част от тях (Полша, Литва, Латвия и Естония) страната ни досега е изнасяла приблизително същото количество от 1800 хектолитра. Въпросът е изключително деликатен (и тепърва ще се изяснява доколко основателно би било такова искане) предвид на факта, че досегашните членки на ЦЕФТА след май ще получат директен достъп до европейския пазар. А там нашите вина се съревновават със свръхпредлагането в същата ценова категория с чилийските, аржентинските и австралийските производители. И България едва ли ще може да разчита единствено на навиците на полските или латвийските потребители, например да консумират нашето шампанско. Справка на Дирекция "Икономическа политика" към Министерството на земеделието и горите показва, че през миналата година най-добре се усвояват квотите за наливните вина - 63.66 на сто. От януари до декември за страните от ЕС са изнесени 124 135 при договорени 195 хил. хектолитра. За сметка на това изпълнението на безмитния внос на бутилираните вина е твърде незадоволително - едва 34.97 % от определения лимит от 485 хил. хектолитра. Нереализираният износ отразява реалното състояние на лозаро-винарския сектор. Примерите за това как сме изгубили пазарните си позиции в чужбина са много, но секретарят на камарата Лилия Стоилова посочва като най-показателен случая с английския: "британският пазар е много престижен и ние трудно завоювахме имидж на един от основните вносители. В периода 1996-1997 г. там са продадени 35 млн. литра българско вино. Само за четири години експортът падна до 11 млн. л ( 2001 г.), а през 2002 г. са изнесени едва 8 млн. литра." Колегата й от Регионалната лозаро-винарска камара в Пловдив Константин Маджаров дава друг пример: преди 17 години България е разполагала с 2.1 млн. дка лозя ( при 1.1 млн. дка сега) и само за Русия е изнасяла 1 млрд. бутилки вино. "Причините за драстичното намаляване на износа са комплексни. На първо място е окаяното състояние на лозарските масиви в резултат на неуспешно извършената поземлена реформа, която доведе до появата на огромен брой собственици. В момента имаме дребно, разпокъсано и неефективно стопанство - посочва Стоилова. - Лозовите масиви са малки, но изискват големи производствени разходи. Стопаните им не разполагат с необходимите средства за изпълнението на агротехническите мероприятия и това се отразява изключително негативно на състоянието на насажденията и качеството на суровината. Да не говорим, че научните постижения въобще не се прилагат." За да бъде преодоляна разпокъсаността на стопанствата и последствията от нея, е необходимо държавата да предприеме спешни законодателни мерки за окрупняване на земята, както и да се стимулира пазарът на земеделски имоти, е мнението на експертите. Друг съществен проблем, според тях, е, че стопаните, страхувайки се от кражби, прибират гроздето по-рано, преди да е достигнало технологичната си зрялост, която се компенсира с добавката на захароза. Според енолога Богдан Манджуков, консултант на Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки, по тази причината българските вина нямат постоянно качество, което е едно от основните изисквания на европейския пазар. Не е за подценяване и въпросът с липсващата години наред агресивна и целенасочена реклама на българските вина на световните пазари. Едва наскоро бяха приети промени в Закона за виното и спиртните напитки, (обнародвани в бр. 16 от 27 февруари 2004-та на "Държавен вестник"), с които този проблем евентуално ще бъде решен. Съгласно измененията на норматива се създава фонд "Българско вино". С негови средства ще се провеждат специални рекламни кампании, участия в панаирни изложения и всякакви дейности за популяризиране на българското вино в страната и чужбина. Средствата във фонда ще се набират от доброволни годишни вноски на производителите на вино, с постъпления от камарата и от ежегодна целева субсидия, отпусната от Държавен фонд "Земеделие". Единствената положителна тенденция в сектора, която се наблюдава напоследък, е, че големите винопроизводители като "Феста холдинг", "СИС индъстрис" и "Винпром Пещера" обръщат все повече внимание на качеството на гроздето. За да контролират суровината, компаниите са предприели мащабни инвестиции в създаването на нови лозови насаждения. През последните четири години във винопроизводството са вложени над 76 млн. лв. по линия на програма САПАРД. За съжаление обаче, отбелязват от аграрното министерство, приоритетна за компаниите е модернизацията на винарските изби, а не толкова създаването на лозови масиви. За да стимулира лозарите, ДФ "Земеделие" увеличи субсидията от 100 на 170 лв. за декар нови насаждения. Целта е през 2007 г. страната ни да влезе в ЕС с квота от 1.3 млн. дка ( при сегашни 1.1 млн. дка / лози. Богдан Манджуков обаче е скептичен доколко е достижима тази цел. "Близо 60-70% от насажденията трябва да бъдат подменени, защото вече не дават плод. А инвестицията за създаването на един декар лозов масив е 3 хил. лв., т.е. необходими са поне 3 млрд. лв. вложения. Няма как да наваксаме изоставането, защото дори и в най-добрите години са създавани не повече от 10-20 хил. дка нови лози. По-скоро трябва да се вдигнат добивите от 250-300 кг, както е в момента, до 500-600 кг от дка." ИНВЕСТИЦИИ * "Феста холдинг" АД, чрез дъщерното си дружество "Южна лоза" планира да създаде нови хиляда декара лозови масиви още през тази пролет. Четиристотин дка от тях ще бъдат засадени експериментално със сорт шираз (Shiraz). Инвестицията се изчислява на 3 млн. лева. Програмата се осъществява от четири години, след сключен договор с Държавен фонд "Земеделие". Дружеството вече разполага с около 4500 дка собствени лозови масиви край Бургас, Руен и Поморие. До края на 2006 г. холдингът планира да създаде около 15 хил. дка лозя, от които ще добива около 25 хил. т суровина, колкото е капацитетът на двата завода в Бургас и Поморие. През следващата година холдингът ще модернизира изцяло базата за производство на бели вина в Каблешково, като за целта "Черноморско злато" ще емитира облигации на стойност 10 млн. лева. Над 80% от продукцията на "Феста холдинг" е предназначена за износ в страните от Западна Европа и Русия. Най-големите пазари на холдинга са в Германия, Франция, Финландия, Полша, Русия, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Израел, Япония. * "Винпром Карнобат" е разработил инвестиционна програма за нови лозови насаждения. Избата сега разполага с 2 хил. дка собствени лозя и планира те да станат 10 хил. дка до 2007 година. Винпромът на "СИС индъстрис" работи с една от най-големите френски пепиниерии за сертифициран лозов материал - "Мерсие" и експериментират за пръв път в България със сорта "Шираз", разпространен предимно в Австралия. Винарската изба е с капацитет за преработка на 10 хил. т грозде и производство на 6 млн. л вино. * "Вини-Сливен" възнамерява да създаде 10 хил. дка собствени лозови масиви до 2007 година. Продукцията от тях ще осигури на винпрома половината от необходимата му суровина. Сега дружеството разполага с 900 дка собствени лозя. * "Винпром Пещера" АД разполага с 1500 дка собствени лозя. Компанията предвижда през следващите три години да създаде още 8500 декара. През миналата година дружеството изкупи 30 хил. т грозде и откри модерна винарска изба в гр. Съединение с финансиране по програма САПАРД. Инвестицията е за 14.5 млн. лева. "Винпром Пещера" изнася качествени вина за Япония, САЩ, Великобритания, Дания, Финландия, Беларус, Украйна и Монголия.