Основните проблеми при етеричномасленото производство са липсата на достатъчно работна ръка по време на прибиране на реколтата, промяната в климатичните условия и по-конкретно липсата на валежи по време на цъфтежа на розата, с което се намалят добивите от маслодайната роза. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” проф. Недко Недков, директор на Институт по розата и етеричномаслените култури (ИРЕМК) към Селскостопанската академия. По думите на проф. Недков – необходимо е да се намерят начини и форми за разширяване на сектора – производство и на други етерични масла, с които сме били известни на международните пазари – ментово, салвиево, кориандрово, копърово, лайково и др. „В напреднал етап на селекция е нов сорт бяла маслодайна роза, създаден чрез отбор на перспективни клонове от популацията на бяла маслодайна роза. Биологичните особености на вида бяла маслодайна роза не позволяват получаване на етерично масло, аналогично с това на казанлъшката маслодайна роза. Въпреки това, етеричното масло от бяла маслодайна роза може да се смесва в определено съотношение с това на казанлъшката маслодайна роза, тъй като вложено в хамур, дава отражение върху мирисовата оценка в положителна посока. От друга страна етеричното масло от Rosa alba L. би могло да се предлага и като самостоятелен продукт, но интерес представлява най-вече екстрахирането на суровината, за получаване на розов конкрет”, обясни проф. Недков.
Той изтъкна, че България може да се гордее с вида роза – Rosa damascenа Mill. F. Trigintipetala Dieck – с общоприетото име Казанлъшка маслодайна роза, плод на многогодишната селекционно-подобрителна работа в Института по розата и етеричномаслените култури, Казанлък. От този вид се произвежда прочутото българско розово масло. Директорът на института допълни, че у нас няма генно модифицирана маслодайна роза.