Зеленчуците се отличават с голямо видово и сортово разнообразие, имат различен по продължителност вегетационен период (от 50 до 150 дни), отглежда се ранно, средноранно и късно роизводство. Кореновата система на повечето зеленчукови растения е разположена в повърхностния почвен слой и най-често е със слаба усвояваща способност. Всичко това налага да се създаде достатъчна запасеност на почвата с хранителни вещества. Изискванията на зеленчуковите култури към хранителните елементи са много различни. Те извличат най-големи количества калий и азот и по-малко фосфор. Тъй като зеленчуковите култури усвояват хранителните елементи за кратко време, те са много чувствителни както към недостига им, така и към излишъка им.
[B%]Влиянието им[%B]
Недостатъчното снабдяване на растенията с азот води до ограничаване на растежа им и понижаване качеството на получената продукция. Плодовете силно издребняват. Обилното снабдяване с азот намалява съдържанието на захари и витамини и често неторените с азот зеленчуци са по- сладки от торените. Повишеното азотно торене влошава също така аромата и съхраняемостта на зеленчуците. Ако азотното торене не е допълнено с фосфор, калий и магнезий се получават малоценни продукти, често с високо съдържание на нитрати.
Нуждата от фосфор е различна при зеленчуковите култури. Високо съдържание на фосфор в почвата изискват всички видове зеле, морковите, краставицата, целината, копърът, фасулът и др. Средно високи потребности имат доматите, лукът, грахът, алабашът, спанакът и магданозът. С най- ниски изисквания към фосфора се отличават ряпата и репичките.
Калият е особено важен за получаване на високи добиви и с добро качество. В зеленчукопроизводството той е особено важен и във връзка с регулиращото му действие върху водното съдържание. Той повишава захарното съдържание, намалява загубите в резултат на дишане и гниене при съхранение. Подобрява трайността и съхраняемостта на зеленчуците. Най- взискателни към съдържанието на калий са всички видове зеле, моркови, домати, краставици, лук, чесън и др.
В зеленчукопроизводството масово се прилага и оборския тор, който трябва да е 3-5 тона на декар.
[B%]Кога да внесете[%B]
Органичните, фосфорни и калиеви торове се внасят при есенната, а при леки почви и с пролетната обработка на почвата. Азотните торове се внасят с предсеитбената обработка и като едно или две подхранвания по време на вегетацията. В практиката широко се използва и внасянето през вегетацията на размит в поливната вода оборски тор. Броят на подхранванията зависи от продължителността на вегетационния период на културата и почвено- климатичните условия. Многократното подхранване удължава вегетационния период.