“ЗАКОНЕН” РЕКЕТ!

“И това доживяхме!...” – това беше първата спонтанна реакция на един мой близък приятел пчелар, когато научи новината, че от 1 януари 2011 година влиза в сила “данък за българските пчелари”.

Наистина това беше Коледния “подарък” за българските пчелари! За пръв път от 1878 година пчеларите, живещи на територията на държавата България ще трябва да плащат данък върху произведената продукция (главно мед и прашец). Вероятно логиката на авторите (чиновниците) на този закон е: щом живееш в едно високоорганизирано общество с модерна пазарна икономика, където всеки, който произвежда и/или извършва някаква дейност (услуги или търговска), има данъчни задължения към държавата, и ти, драги ми пчеларю, трябва да даваш своя дял в държавната хазна. Но дали тази логична закономерност е в хармония с претенциите за истинска Европейска държава и перспективите на българското пчеларство?

Първо, една държава трябва да създаде нормални управленски и производствени отношения и тогава да дойде следствието - данък. И това особено важи за държава, член на Европейския съюз! А дали това важи за България и специално връзката “отговорни държавни институции – „Пчеларство”. Или казано още по-директно – дали отговорните държавни институции са създали всички нормални условия, за да може българският пчелар спокойно да работи и твори, с цел да произвежда повече и повече, така както е във всички цивилизовани страни.

Но да започнем поред с фактите и явленията. Българският пчелар е тотално затормозен от синдрома кражби на пчелни кошери. И като следствие на това хиляди български пчелари си прибраха пчелите по дворовете. Пчеларстването в населеното място е противопоказно в три отношения – първо, че се лишаваш от възможността за избор на място с най-добра паша (а това означава да си лишен от най-високи добиви), второ, създаваш конфликти със съседи, и трето, принуден си да ограничаваш броя на пчелните семейства и най-лошота – отказване от пчеларството. Поне, аз лично познавам десетина възрастни хора, на които им откраднаха всички кошери (между 10-20) и за тях вече пчеларството е приключило! И то с голяма болка за цял живот! Естествено, разкриваемостта на полицията е нулева! Не случайно много медоносни райони опустяха от пчели!?

Синдромът отравяне. В това отношение цари пълна безотговорност от страна на държавата. Пчеларите се чувстват смачкани, унижени и без право на каквато и да е защита от безотговорни и арогантни едри фермери. Все още не ми е известно някой пчелар да е получил пълна компенсация за нанесените му загуби и пълна законна защита, че пчелите ще бъдат защитени от отравяния! Ало, търся отговорните държавни органи?... Пълна тишина!?

Синдромът рязко ограничаване или отказване от подвижното пчеларство в голяма степен е следствие на горните два синдрома. Нормално ли е един пчелар да се превръща в денонощен пазач на своя пчелин. В коя държава от Еврпейския съюз съществуват такива “производствени практики”?

Синдромът заличаване на българските пчелари от списъка на живоновъдите у нас по отношение на Европейските субсидии на принципа “глава животно”.

Това е вид апартейд!

Синдромът пълна безотговорност и нехайство по отношение на “задължителните” контролни прегледи за здравословното състояние на пчелите.

И като следствие на цялата верига синдроми, налице и диагнозата упадък на българското пчеларство! За никого не е тайна, че българското пчеларство от година на година върви към упадък във всяко отношение. В последните 20-30 години пчелните семейства катастрофално са намаляли от 800 000 на около 400 000! И въпреки “големите” субсидии по тригодишната пчеларска програма, отчита се, че броят на кошерите продължава да намалява!? Пчеларската наука е обезличена. Налице е технологична и организационна разпиляност. Националната организираност на пчеларите е сведена до девиза: “Всеки да се оправя сам”. И в края на краищата България от лидер в пчеларството на Балканите започва да се превръща в последак спрямо Сърбия, Гърция и Турция. А да не говорим за Словения!

И като абсурдно следствие на цялата картина на българското пчеларство идва “Европейския закон” – плащане на данък за произведената продукция от пчеларите!

За действията на чиновниците, които са скалъпили този закон бих употребил три диагнози:

Шизофрения (разкъсване на съзнанието). Явно нямат точна представа за реалната картина на българското пчеларство.

Параноя. Ирационално чувство (на заплаха от някого към някого), че пчеларите натрупват големи финансови средства и печалби и могат да забогатеят.

Патологично мислене. Не е нормално при тази затормозеност и упадък на пчеларството у нас и пълно бездушие и бездействие, да прилагаш механизми, спомагащи за по-голям... упадък!? Ако е налице нормален разсъдък, то действията трябва да са насочени изцяло към:
- първо, премахване на всички затормозяващи фактори, които пречат на нормалното му развитие;
-второ, целесъобразни стимули като важен отрасъл на националната икономика.

Природните и климатичните условия у нас са едни от най-благоприятните в света за развитието на пчеларството като перспективен отрасъл. И то може да се развие до такава висота, че да надхвърли дори един милион пчелни семейства. Но за това е нужна Европейска политика във всяко отношение. Или тя може да се изрази с една думичка: НОРМАЛНОСТ!

До създадем нормални условия и стимули, да направим едно цъфтящо Европейско пчеларство, пчеларите да произвеждат повече и повече и тогава бихме могли да направим целесъобразен модел за справедливо данъчно облагане на пчеларите с над 40-50 кошера.
Правилно ли съм разбран?/в. Пчела и кошер