Субсидия на кошер или данък върху кошер

Преди няколко дни министърът на финансите Симеон Дянков заяви, че през 2013 г ще се проведе референдум за данъчната система в България. Според думите му нашата страна ще стане не само с най-ниските, но и с най-добрите данъци в Европа. Това ще рече, че данъчната ни система от позицията на МФ не е съвършена и ще търпи изменение.

[B%]Какво значи това за пчеларите?[%B]

Ние сме дребни производители.Част от продукцията продаваме и формираме определени доходи. От 2010 г подлежим на данъчно облагане, което е твърде голямо, изчислено върху бруто дохода около 4% за регистрираните и 6% за нерегистрираните земеделски производители според подадената от пчеларя данъчна декларация.

От 2011 г доходите на пчеларите ще могат да бъдат контролирани и от изискванията на Наредба №26 от 14 .Х.2010 г за специфичните изисквания за директна доставка на малки количества суровини и храни от животински произход.Тази дългоочаквана наредба изведнъж се оказа нож в гърба на пчеларя.Трябва да признаем за чест на НБО”БПС”, че в последният момент преди публикуването на наредбата регистрацията за пчеларите по нея се измени в режим вписване, което ще рече че се подава заявление по образец, и до 7 дни според чл.39/4/т.1.заявителя трябва да бъде вписан в списъка и да му бъде издадено удостоверението.Е,трябва да си плати и таксата!

Според Наредбата да продават на дребно пчелен мед имат само пчеларите притежаващи такова удостоверение. Ако се спазва тя, 1-2 милиона лева от пчеларите директно влиза в бюджета като такси. По лошото е ,че пчеларите според чл.11 водят дневник, който съдържа добитото количество мед по партиди, реализираното количество по партиди и място на доставката, продаденото на преработватели и останалото за подхранване. С други думи пчеларят сам да си сложи въжето на врата. И да си плати данъка. Останалите пчелари директно отиват в сивият сектор. Както се изразява един мой познат, “държавният чиновник гледа на пчеларя като на бала с пари” а друг може да допълни “като брашнян чувал”.

Без да отричаме положителните страни на наредбата, още веднъж ще допълним, че заедно с тях държавата смехотворно иска да регулира и един процес, необхванат до сега - продажбите от дома на пчеларя! Според тълкованията, не можеш да продадеш от дома си мед на комшийката, а е предвидено „от пчелина с помещенията му за първична обработка, който е регистриран обект!”

Държавата има възможност да определи дали от даден сектор в хазната влиза необходимата сума пари като данъци.Ако МФ сметне, че по сегашните правила сумата не е достатъчна,може да ги измени. И вместо данък върху получените доходи от пчеларството,

[B%]да предложи “данък върху кошер”...[%B]

През последните 20 години пчеларите си създадоха много организации - местни и национални. Няколко национални претендират за правото да защитават едновременно интересите на едни и същи пчелари. Други представляват и работят в интерес на своите членове. Голяма вреда на пчеларството в България нанасят тези пчелари, които не членуват в пчеларски организации. С оправданието “какво ми дават” те отбягват от задълженията си като пчелари. С времето все повече ще се развива пчеларското гражданско общество.Чрез тези организации пчеларите трябва да отвоюват за себе си все по голямо парче от “пицата”. Днес има едно обединяващо искане - за субсидии на кошер. Лошото е, че няма Директива на ЕС за това. Докато се извоюва и влезе в сила ще минат поне 3-4 години. Най-вероятно е това да стане тогава, когато се измени европейската селскостопанска политика и субсидирането в по-голяма степен се прехвърли към националните бюджети. България има сравнително малък бюджет, земеделските производители от другите сектори имат по стройни организации с по-голям опит, ще отмъкнат пак по голямата пица. Би могло да стане и веднага, ако се намери един млад ”Зоро(в)”, който да убеди земеделското министерство, че пчелите са от млечното животновъдство. В близък и по-далечен план пчеларите могат да съсредоточат усилията си, освен в стремежа за “субсидия на кошер” да си възстановят и получат нови привилегии. Например: в мярка ”Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” по ПРСР изискванията за обработваема (използвана) земеделска площ на стопанството да отпадне за пчеларите, за да могат всички желаещи още тази година да подадат своите бизнеспланове и получават субсидията.

През 2010 г за втори път в България се проведе преброяване на земеделските стопанства. Въвеждането на субсидия според доходността на земеделската единица или смесена ще даде възможност на пчеларските ферми да получават директни субсидии. Отчитайки в края на 2011 година спада в усвояването на средствата по Националната програма за развитието на пчеларството (което предстои да се случи), да си възстановят 80%-ната субсидия за кошерите и отводките.Виждайки липсата на финансов и административен капацитет на Националните организации за усвояване на средствата по “Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари”, проектите да бъдат прецизирани и разбити на по-малки суми, с оглед и местни организации с възможности да усвоят средства в интерес на своите членове.

Сегашният данък общ доход за земеделските производители е несъизмерим с корпоративният данък на фирмите.

[B%]Пчеларите ще спечелят, ако бъде намален.[%B]

Дали ще имат само хляб и мед на трапезата си, или ще осигурят достоен живот за себе си и за своите деца зависи само от пчеларите. Гласът на 30-40 000 пчеларски семейства добре ще пасва на акустиката на обществено-политическият живот в България. Не се надявайте държавата да даде!- Борете се по-малко да ни взема./в. Пчела и кошер