Пчеларската практика е разнолика. Разнообразен подход се наблюдава и при първите подхранвания на пчелните семейства след тяхното зазимяване. Има пчелари, които още в първите по-топли дни на януари поставят твърда храна над зимното кълбо. Слушал съм и изявлението: „Аз до Младенци (м. март) кошер не отварям.”
Александър Крумов Александров отглежда десетина пчелни семейства през периода 1968 – 1980 г. в с. Къшле, Трънска община. Напуска пчелина на 1 ноември, за да прекара зимата в София. Завръща се на 1 май и започва работа с пчелните семейства. Близките му свидетелстват, че не помнят да са заварвали през пролетта загинали пчелни семейства от глад. Не са регистрирали и година, в която да не са пръскали мед. Слушал съм изявления на пчелар, който със самочувствие на откривател твърди: „Аз пчелите не подхранвам”.
Подхранвал съм пчелните семейства сред зазимяването импо различно време. През последните години постъпвам по начин, който поражда у мене най-голямо удовлетворение.
Зазимявам пчелните семейства най-малко с 20 кг мед и 2-3 пити с прашец, разположени към центъра на гнездото. Над плътната преграда с малък отвор върху плодника преди зазимяването поставям втори корпус, в който има пити с мед. Така се създават условия през пролетта пчелите да ги използват за подхранване. Съдържащият се в тях мед от три до шест кг е достатъчно количество за пълноценно подхранване след зимния покой. Наблюденията от последните три години ме убеждават, че този начин на подхранване играе в голяма степен положителна роля за интензивното пролетно развитие на пчелните семейства.
Кои са факторите, убеждаващи ме в достоверността на направените изводи за ползата от този начин на подхранване?
Пчелите приемат пълноценна храна в подходящо за тях време от най-топлата част в кошера. Тя не е блокирана от охладените през нощта стени на пластмасовата хранилка. Само естествената пчелна храна е истинска и никакви изкуствени храни не могат пълноценно да я заместят. Отлагането й в близост до ранното пролетно пило способства за пълноценното му изхранване. Хранените с мед пчели винаги са по-дейни и събират повече мед. Избягва се загубата на пчелиш в съдбоносен за развитието на пчелното семейство период, предизвикана от контакта на пчелите със студения захарен сироп. Не се налага дразненето на пчелите, предизвикано от отваряне на кошера.
Ефективното управление на пчелните семейства изисква рационално подхранване след зимата. То в голяма степен съдейства за снижаване на себестойността на пчелните продукти, а според Фарар най-активното средство за това е увеличаването на добивите от пчелните семейства.
При всички случаи на нарушаване на спокойствието в зазименото пчелно кълбо, пчелите стават по-активни: усилва се обмяната на веществата, рязко се увеличава температурата в гнездото, изостря се инстинктът за размножаване. Майката започва да снася яйца. Ранното яйцеснасяне на майката, стимулирано от зимното подхранване е абсолютно нежелателно.
Такива семейства излизат от зимуването с физически слабо развити млади пчели!/в. Пчела и кошер