Производството на био грозде в България все още не е на печалба

Албена Симеонова е потомствен собственик на лозя. Традициите в отглеждането на гроздето водят началото си още от пра дядо и, който е бил един от най-известните лозари в Северна България.

Стопанството на „Албена Симеонова 1” ЕООД в община Никопол, село Любеново в самото начало е 500 декара лозя. От тази площ, Албена като специалист по агроекология решава да отдели една част, на която да отглежда био грозде, с цел производството на био вино. Така се появяват 40 декара с каберне, отглеждано по всички изисквания за био продукция. Лозето се обработва изцяло ръчно, пръска се само със син камък, течна сяра и медни препарати в допустими граници. От резитбата до прибирането на реколтата се наемат временно около 10 души, които се грижат за лозето. За сертифицирането му за био като постоянни наблюдатели са наети две фирми от гр. Пловдив.

За производството на био вино Албена Симеонова избира Лозаро-винарски институт в гр. Плевен, където нейното био грозде да се превърне в био вино. Специфичното при неговото производство е, че в него не се слагат стабилизатори и оцветители.
„Последната година за нас беше много лоша. От 40 декара лозя сме набрали 3 тона био грозде, което е много малко. Станаха едва 1000 бутилки, казва Огнян Трифонов, служител във фирмата на Албена Симеонова.

Виното се продава единствено чрез Българска асоциация на био продукти, която успява да ги свърже с търговската мрежа. Цената на една бутилка е 10 лв., което покрива разхода за производство и остава минимална печалба.
Според Огнян Трифонов проблемите са главно в получаване на субсидия, невъзможността да се спечели проект поради корумпиране на институциите. Фирмата многократно се е опитвала да кандидатства по проекти, но всичко е било без резултат.
През изминалата 2009 година е имало богата реколта и био гроздето и производството на био вино е било на печалба, споделя Огнян. Макар и слаб интерес има и към био виното за износ.

Фирмата притежава и сертифицирана за био производство около 1000 декара земя, на която се засява био жито и овес. Реколтата отива директно за износ за Гърция, а после под формата на ядки се връща обратно в България с друга цена. Затова идеята е производството да се изгради директно в България, но на този етап поради липсата на средства това е невъзможно.

„Проблемът при нивите е, че когато граничат с други собственици, които наторяват, час от химикалите могат да попаднат в био културите, тогава няма как да се сертифицира нивата” – казва Огнян. Затова една част от нивите им нямат сертификат и там зърното не е био.

[B%]Саша Маркова, farmer.bg[%B]