Празът притежава антибактериално действие

Празът е много по-полезен за здравето ни, отколкото можем да си представим. Затова не е пресилено ако кажем, че зеленчукът е недооценен лечител. Да си признаем и друго: консумираме ли праз, трябва да ограничим контактите си поради специфичната миризма, т.е. не можем да го хапваме по всяко време.

Празът съдържа белтъчини, азотни вещества, етерично масло, въглехидрати, целулоза, ензими (малтаза, алиназа, инвертаза, декстриназа), както и витамините В1, В2, ВЗ, В6, В9, РР, Н, С и Е. Много ценно негово качество е високото му съдържание на калий и съвсем ниското на натрий (т.е. на сол). Богат е също на минерални соли на калция, фосфора и желязото. Съставът му включва и 18 аминокиселини, сред които е и една от най-важните за организма ни - цистинът.

Лечебни свойства на праза са познати още в древни времена, когато е използван при лечението на простуди. В народната медицина той е познат и като добър диуретик - стимулира дейността на бъбреците и подпомага отделянето на вода от организма. Заради това свое качество и заради ниската си калорийност (23 Ксаl на 100 г) празът се препоръчва при затлъстяване, отоци, подагра, камъни в бъбреците и др. Той стимулира чревната перисталтика и действа разхлабващо. Притежава антисептични действие и се препоръчва при чревни инфекции. Има и силен антибактериален ефект. Ниското съдържание на захари и високото съдържание на белтъчини и витамини в него го правят подходяща храна за диабетици.

Стъблата праз, които ще се съхраняват, трябва да са здрави, свежи, почистени от загнили, сухи или повредени листа. Горната част на стеблата се подрязва на 25 см над лъжливото стебло, а корените – на 2 см. Празът може да се съхранява както на открито, така и в складови помещения.

При съхранение на открито се правят лехи с широчина 1,5 м, с дълбочина на браздата около 30 см и дължина, според количествата. Във всяка бразда се нареждат по 2 реда праз, полегнали по откоса на браздата и покрити с почва от съседната бразда на височина 5-10 см под горния край на лъжливото стъбло. Когато температурите паднат трайно под 1 °С лехите се покриват с около 20 см слой от суха слама или царевичак. По този начин празът може да се съхранява успешно до началото на март.

При складово съхранение на праза, подът се насипва с около 30 см леко навлажнена лека песъклива почва и се правят лехи с бразди, във всяка от които се слагат по 2-3 реда праз, който впоследствие се заравя изправен на височина около 30 см. При трайно понижение на температурите вратите и прозорците на помещението се уплътняват добре, а лехите се покриват с 20 см суха слама. Желателно е да се поддържа температура около 0-1°С и влажност на въздуха около 85-90 процента. Загубите при складовото съхранение са по-малки в сравнение с тези при съхраняването на открито.