Хантавирусът дебне работещите на полето

През 1993 г., в щата Ню Мексико, САЩ, мъж и жена внезапно вдигнали висока температура, почувствали мускулни болки, главоболие и започнали да кашлят. Тeхните дробове били пълни с течност и след няколко дни двамата умрели. Властите открили редица нови подобни случаи на границата между щатите Аризона, Ута и Колорадо. Всички заболели били на възраст между 25 и 30 години и от тях половината починали.

Диагностичният център в Атланта определил този агент като Хантавирус. Обаче този вирус се различавал от познатите хантавируси, които причиняваха хеморагични трески. Затова го нарекли Хантавирусен пулмонален синдром (March-1995). В щата Ню Мексико тази болест се разраснала, заболели 106 души като nоловината пациенти починали. И в двадесет други щата, както и в редица други страни, пулмоналният синдром бе идентифициран и придоби сериозно обществено значение.

Първоначално този вирус бе наречен Син Номбре. Но по-късно въз основа на серологични данни се изясни, че този вирус е предизвикал тежка епидемия сред войските на ООН в Корея, като е засегнал над 2000 войници. Затова по- късно той бе наречен Хантавирус, на името на река Хантан, около която бе избухнала епидемията.

Епидемиологичните проучвания се насочиха към полски гризачи за носители на този вирус. И наистина, този вирус бе изолиран първоначално от полската мишка Перомиксус Маникулатус, която бе открита в много огнища на епидемияга. По-късно той бе открит и в други полски мишки. Този вирус перзистира в голям процент от възрастните мишки и се излъчва чрез изпражненията им във външната среда. Разпространението на тези полски мишки е главно в умерените географски зони. През лятото те са главно на полето, но през зимата голяма част от тях се придвижват към къщите и стопанските дворове.

Заболяванията, които този Хантавирус предизвиква, са не масови, а дисеминирани спорадични случаи с голяма смъртност.

Подходяща ваксина засега няма, както няма и ефективни противовирусни средства. Заразяването с новооткрития вирус засяга главно полски работници и се осъществява най-вероятно по следния начин: пастирът, излизайки сутрин със стадото си, носи в торбичката си резен хляб, бучка сирене, шишенце ракия и чесън. На обяд, когато стадото запладнува, пастирът отваря торбичката и започва да яде, а после полягва на сянка и захърква. Мишки се вмъкват в отворената торбичка и започват да гризат остатъците от храната, като оставят и по две-три мишини - малки, плътни изпражнения. Когато пастирът се събуди, прозява се и излапва това, което е останало от храната, а заедно с нея и мишите изпражнения. След десетина дни пастирът започва да показва първите симптоми на хантавирусния пулмонален синдром.

Тъй като ваксини и противовирусни средства все още няма, главното предпазно средство е ХИГИЕНАТА НА ХРАНЕНЕТО на полето./Oт в. Гласът на фермера