От февруари "сеитбата" в коневъдството стартира

17-02-2004 г. Проф. д. с. н. Михо СЕМКОВ През последното десетилетие броят на конете нарасна от 119 000 през 1990 г. на 150 000 през 2000 г. Тази тенденция ще се запази и през следващите години поради увеличаващите се потребности от конска работна сила в огромния брой частни земеделски стопанства, а също така и за нуждите на конния спорт и за износ на коне за международния пазар. Задоволяването на тези потребности може да се постигне единствено чрез най-ефективно използване на репродуктивния потенциал на всички годни за разплод кобили за получаване на повече приплоди. Увеличаването на плодовитостта при кобилите за година се обуславя от три фактора: заплождане на повече кобили, опазване от аборти, опазване на новородените кончета от заболявания и смъртност. Заплождане на повече кобили Успехите в тази насока зависят от грижите на коневъдите и основно от познаването на биологичните особености на кобилите за размножаване, които се изразяват в следното: • Кобилите се размножават, т. е. проявяват еструс (разпасаност, разгоненост) само през определен период - от средата на февруари до средата на юли. Ако през това време те не бъдат заплодени (те се разпасват 4-5 пъти), половите им функции затихват до следващия размножителен период. • Половият цикъл (от една разпасаност до друга) варира в широки граници (като правило - 22 дни, но при някои е 18 дни, а при други е 28 дни). • Разпасаността също варира в широки граници - средно 5-7 дни (от 2-3 при някои до 8-9 при други). Под влияние на естрогенните хормони, отделяни от фоликулите в яйчниците поведението на кобилите се променя. Те са възбудени, апетитът им е намален, цвилят и търсят контакт с жребци. Откриването на разпасаните кобили става с жребци. В началото на разпасаността кобилата проявява интерес към жребеца, но изпитва страх и не позволява да бъде покрита. На втория-третия ден интересът към жребеца нараства, кобилата става спокойна, търси контакт с него, но пак не допуска съешаване. На четвъртия-петия ден половото влечение е достигнало фазата, когато кобилата спокойно отива при жребеца, често уринира и се обръща със задната си част към жребеца и стои неподвижна при заскачване и съешаване. През тази фаза се постига най-висока заплодяемост. Около 18-20 часа след първото първото покриване и ако кобилата отново проявява същите признаци, се извършва второ покриване. Ако въпреки това тя проявява разпасаност, 24 часа след второто покриване пак се пуска жребеца за трето покриване. Едно улеснение за коневъдите е специфичната особеност, че много от кобилите се разпасват и може да се заплождат още на 8-ия-9-ия ден след ожребването - т. нар. заплождане на кръв. Ето защо задължително е от 8-ия до 12-ия ден да се осигури пробване с жребци. Ако кобилите не проявят разпасаност до 2 месеца от последното покриване, има вероятност да са заплодени, но най-сигурен метод е ректалното изследване от ветеринарен специалист. Основно значение за по-висока заплодяемост и получаване на качествено потомство имат жребците. В страните с развито коневъдство е недопустимо да се използват жребци без селекционен сертификат. В нашата страна през размножителния период се откриват жребцови депа, в които се използват елитни жребци за разплод. Същевременно голяма част от кобилите се покриват от случайни разплодници, което крие сериозна опасност от влошаване на генетичните заложби на потомството, а също и от ниска заплодяемост. Заплодяемостта зависи както от качеството на жребеца, така също и от правилното хранене, гледане и режим на полово използване. Младите жребци трябва да започнат разплодна дейност след навършване на 3-годишна възраст и може да се използват до 18-ата си година. През размножителния период на един разплодник се определят за покриване около 40 кобили. Дневно се позволяват 1-2 покривания (през 10 часа), а общо за сезона около 170 покривания. За младите до 5-годишна възраст и тези над 15 години се определят 15-20 кобили за разплодния период (едно покриване на 2 дни, а общо за периода около 75-80 покривания). Опазване от аборти Вторият основен фактор за получаване на повече кончета е опазването на бременните кобили от аборт. Специфична биологична особеност на кобилите е, че плацентарната връзка на плода с матката не е здрава. Ако под влияние на различни стресови фактори матката започне контракции, хормоновите въси на околоплодните обвивки лесно излизат от маточната стена и плодът се изхвърля навън. Причините за аборти са най-разнообразни. Бременността може да се прекъсне при: • силна нервна възбуда (уплаха, болка, побой и т. н.); • хранене с некачествен фураж (плесенясал, загнил, замръзнал), както и поене с ледено студена вода; • бърза промяна на температурата на околната среда; • неправилен режим на работа (без почивки, спускане и изкачване по стръмни терени, прекомерна тежест за теглене и т. н.). Не е възможно да се изброят всички неблагоприятни фактори, които предизвикват аборти, но основното е да се проявяват по-големи грижи за бременните кобили и да се подхожда към тях по-внимателно. Предотвратяване на заболяванията при новородените кончета Най-голямо внимание към кончетата трябва да се проявява по време на раждането им и непосредствено след него. Решаващите грижи, за да не се допуснат болести или смърт, са следните: • изключителна хигиена в родилния бокс; • подсушаване на околоплодните течности веднага след раждането; • осигуряване на бързо забозаване с коластра, която освен че е с голяма хранителност, предпазва новородените от зарази (съдържа имунотела); • добър микроклимат в помещението (липса на течение, ниска влажност и т.н.), изкарване при хубаво време на слънце и чист въздух.