Конкретни действия срещу глада

10-02-2004 г. Общото събрание на Обединените нации обяви 2004 г. за Международна година на ориза. Цел: да се намали недохранването и бедността в света. Да се посвети година на хранителен продукт е без прецедент в историята на Обединените нации. Някои фактори като увеличаването на глада, на недохранването, на бедността и на конфликтите са предизвикали този избор. Международната година на ориза трябва да накара човечеството да осъзнае ролята на тази култура за намаляване на бедността и недохранването. Оризът е основният хранителен продукт за повече от половината от световното население и измежду тези хора много са най-бедните от бедните.В Африка това е хранителният източник, чието нарастване е най-голямо. През 90-те години на миналия век световното производство на ориз се е увеличавало с малко по-висока скорост от нарастването на световното население.В края на десетилетието то достига стойност, равняваща се на около 400 милиона тона обработен ориз. Развиващите се страни съставляват 95 на сто от тази цифра, като Китай и Индия заедно държат повече от половината от световното производство. Световната търговия с ориз се покачва годишно със 7 на сто през деветдесетте години, достигайки 25 милиона тона. Тук отново развиващите се страни осъществяват най-голямата част от този оборот с 83 на сто общ износ и 85 на сто общ внос. Износът е изключително концентриран, тъй като 5 страни - Тайланд, Виетнам, Китай, САЩ и Индия, осъществяват три четвърти от предлагането. Същевременно международният пазар на ориз остава тесен и представлява едва между 5 и 7 на сто от световното агропроизводство. Приблизително 1 милиард човешки същества, особено жени, се препитават благодарение на отглеждането, преработването или търговията с ориз, който е основната храна в 17 азиатски и тихоокеански страни, 9 страни от Южна и Северна Америка и 8 африкански страни. Той осигурява 20 на сто от енергийните нужди в световното изхранване, като житото осигурява 19 на сто, а царевицата - 5 на сто. Оризът е част от кулинарната традиция на множество народи, като всеки има специфични предпочитания що се отнася до вида, вкуса, цвета и слепващите свойства на ориза, който използва. За да се премахне гладът, недостигът на храна, недохранването, бедността и неравенството е наложително спешно да се развият трайни системи за производство на ориз, които да щадят околната среда. За това трябва да мислят и работят правителствата, международните институции, селските и женските организации, неправителствените организации, частният сектор, потребителските асоциации, университетските и изследователските институти и др. Международната година на ориза трябва да послужи за привличане на вниманието на целия свят върху тази проблематика и да предизвика конкретни действия.