Тиквичките са една от найразпространената зеленчукова култура широко използвана и в българската кухня. В същото време те се отличават и с голямо сортове разнообразие, което доскоро не познавахме.
- Дълги тиквички
Те са най-разпространени на европейските пазари. Плодът обикновено е цилиндричен, а по-рядко пирамидален. Най-често срещаният цвят е тъмно зеленият, въпреки че съществуват светло зелени сортове, грапави, и дори с напълно бяла или жълта кора. Към сортовете, вписващи се в тази категория, могат да се отбележат Черната Миланска Тиквичка, с доста тъмно зелена люспа, Флорентинската Тиквичка, с грапава и доста набраздена кора, Сицилианската Тиквичка, леко пирамидална и с много бледо зелена люспа.
- Кръгли тиквички
Те имат сферичен плод. Всички тези сортове имат зелен цвят, с изключение на някои хибриди F1. Цитираме: Тондото на Пиаченца, с тъмен цвят; Тондото на Ница, по-светла и приплесната в краищата; Тондото на Флоренция. Тази типология е много важна в кулинарията – за рецепти с пълнени тиквички, за които тези сортове се оказват оптимални.
- Тиквички Патисън
Те имат закръглена форма и по-агресивен вкус от обикновените тиквички, който леко напомня вкуса на сърцевината на ангинар. Познатите сортове са многобройни, но си приличат помежду си. Голяма част от тях е от френски произход. Обикновено се различават по цвят: има жълти, оранжеви, светло зелени, тъмно зелени, бели и разноцветни сортове.
- Ексцентрични тиквички.
Имат нестандартна форма. За отбелязване е сортът Crookneck с форма на гъша шия и жълта обелка, подобна на сорта, наречен “набръчкана тиквичка Фриули”.
[B%]СТРУВА СИ ДА ОПИТАМЕ НЕЩО НЕСТАНДАРТНО![%B]
От тиквичките могат да се берат и цветовете, които имат жълто-оранжев цвят. Те се използват в кулинарията – единствено пържени, в неаполитанската кухня./Fuuds.it.