Лакон и Асаф ще ви донесат много успехи и пари

В края на миналата година, в интерет беше публикувана молба на жена (вероятно фермер), която иска да и бъде дадена информация за млечна порода овце, подходяща за отглеждане в Южна България. На фона на големите проблеми, които има българското овцевъдство, много оптимистично звучи желанието на фермери да отглеждат млечни овце. Ето защо хората и институциите свързани със земеделието трябва да направят всичко възможно подобни желания да бъдат своевремено задоволявани. Познавайкй добре българското и световното овцевъдство си позволявам да дам сведения за млечни породи, подходящи за отглеждане в България.

У нас овце със сравнително добра млечност има при някои стада от породата Плевенска черноглава и няколко малобройни стада от овце кръстоски, отглеждани в експерименталните бази на 4 земеделски института. Със значително по-висока млечност се отличават няколко чуждестранни породи, от които най-подходящи за България са френската порода Лакон и израелската Асаф.

Породата Лакон е една от най-високомлечните породи овце в света. Отглежда се в южната част на Франция в департаментите Тарн, Авейрон и Хераулт. Създадена е през 19 век на базата на няколко местни популации овце. В началните етапи на формирането й в нея е влята кръв от тънкорунни породи и от месодайната порода Соутдаун. Основанието за създаване на породата Лакон е необходимостта да се осигури достатъчно овче мляко за съществуващата в района на Рокфор млечна промишленост, която произвежда популярното в целия свят сирене “Рокфор”.

Името на породата е свързано с южния планински масив Лакон и градчето Лакон, които се намират в ареала на нейното разпространение. Този район се характеризира със сух климат, хълмист терен и варовити почви. Надморската му височина варира от 300 до 1000 м. Всеки фермер, който има сериозни намерия да отглежда овце от дадена порода, се нуждае от информация за нейната продуктивност, история и методите на селекцията, прилагани при нейното развъждане, които той също трябва да използва. Ето защо накратко ще дадем такава информация.

Организирана работа с породата Лакон е започнала през 1902 г. Първата племенна книга е заведена през 1942 г., а организацията, която извършва селекционната дейност (UPRA) е създадена през 1947 г. Големи заслуги за усъвършенстването на породата и постигането на висока продуктивност имат изграденият към нея център за отглеждане и оценка на генетичната стойност на използваните мъжки разплодници и двете станции за изкуственно осеменяване.

Тези станции организират и правят заплождането на по-голямата част от овцете в породата чрез свежа и замразена семенна течност, която те транспортират всекидневно до стадата, по време на случната кампания. В техните лаборатории се извършва криоконсервация на семенна течност и на ембриони, с оглед нуждите на селекционните стада в рамките на породата и продажба за кръстосване с други породи. През последните години броят на овцете от породата Лакон във Франция варира в границите -1 200 000-1 300 000.

20 на сто от тях се отглеждат в селекционните стада, в които се извършва така наречената официална контрола. 65 на сто са във втората категория стада, в които се осъществява опростена контрола на продуктивните качества. Третата категория стада са стоковите, в които не се извършва контрола. Производството на кочове се осъществява по много прецизна схема. В селекционните стада всяка година се отбират за разплод около 4-5 хиляди мъжки агнета. Найдобрите (около една трета) се изпращат в центъра за преценка, в който се отглеждат и оценяват по растеж, развитие, телесни форми и качесдтво на спермата на 8-месечна възраст.

Най-високо оценените 500 се изпращат в двете станции за изкуствено осеменяване, където се определя тяхната развъдна стойност и се подготвят за разплодна дейност. Животните с най-висока развъдна стойност се използват в селекционните стада, а останалите в стадата, в които се извършва опростена контрола на продуктивността. Благодарение на тази система през периода 1981-2004 г. в породата е реализиран висок генетичен прогрес по отношение на млечността. Условията, при които е създадена и се отглежда породата и извършваната прецизна селекция, са основните фактори, които са формирали в животните генетично детерминираната висока продуктивност и добра приспособимост към райони с по-сурови условия.

По отношение на аклиматизацията, породата Лакон има предимство пред найвисокомлечната порода в света - Източнофризийската. Освен високата млечност, икономически изгодна е и нейната ранна репродуктивна зрялост (способността на младите животни да се заплождат успешно на 9-10 месечна възраст). Много европейски страни използват породата Лакон за кръстосване на местни породи и отглеждане в чисто състояние. В рамките на Европа най-широко разпространение тя има в Испания, където се отглеждат хиляди животни от нея. Породата е твърде популярна и в някои страни от Африканския и Американския континент.

Морфологичната и продуктивна характеристика на животните от породата Лакон е следната: живото тегло на овцете майки е 70-80 кг, а на кочовете-95-110 кг.Височината на овцете при холката е 70-80 см. Вълната е бяла и къса. Руното покрива само горната половина на тялото, а останалата част е без вълна. Средната дойна млечност от стотици хиляди контролирани овце след отбиване на агнетата на едномесечна възраст е 270-280 литра за 165-170 дни. В много селекционни стада се получава значително по-висока млечност. Плодовитоста на овцете е в границите 150-160 на сто.

Агнетата имат добри растежни способности. България и Франция се намират в средиземноморския район на Европа. Ареалът на разпространение на породата Лакон във Франция и нашата страна са в зоната на 42и паралел. Климатът на двете страни е със сходни характеристики. Поради това аклиматизацията на внесените от Франция животни ще бъде успешна. Това се подтвърждава и от състоянието на внесените животни от други френски породи, извършено преди години у нас.

За първи път внос на животни от породата Лакон в България е извършен през 2007 г. Закупени са 120 овце и 5 коча и са настанени в района на гр.Елхово. През периода на аклиматизацията внесените овце са дали средно по 210 литра мляко, без да са спазвани стриктно изискванията за хранене на високомлечни овце. Млади кочове, произведени от внесеното стадо, са закупени от други фермери и ще се използват за кръстосване. Другата млечна порода, подходяща за отглеждане у нас, е Асаф.

Тя е създадена в Израел чрез кръстосване на местната порода Аваси с кочове от немската млечна порода Източно-фризийска. Генотипната характеристика на тази синтетична популация е фиксирана на 5/8 кръв от породата Аваси и 3/8 от Източно-фризийската подода. Животните от породата Асаф се развиват много добре при типичния за района климат и при възприетите в Израел интензивни и полуинтензивни системи на отглеждане. Те успешно се аклиматизират и към условията в много страни на Европа, Африка и Америка, където са внесени. На Европейския континент най-много овце от тази порода има в Испания - 800 000, от които една част са чистопородни, а другите са кръстоскси.

При интензивни условия на отглеждане в Израел овцете от породата Асаф се агнят 3 пъти в рамките на две години. Средната лактационна млечност през различните години варира от 330 до 350 литра. В някои стопанства тя достига до 400 литра. Средната плодовитост е 150-160 агнета от 100 овце. Маслеността на млякото е 7,2 процента,а белтъчините са 5,5 на сто. Животните са едри с бяла вълна. В сравнение с нашите породи при животните от тази порода имат по масивна опашка.

Системата за интензивно отглеждане включва отбиване на агнетата след раждане и отглеждането им изкуствено, а овцете се доят машинно до края на лактацията. Има няколко развъдни периода през годината, когато овцете се заплождат сдлед хормонално синхронизиран еструс.

Внесените у нас преди 4 години кочове от породата Асаф от Испания и използвани в Плевенско и Великотърновско,се аклиматизират успешно. Наличието на овце и кочове от продите Лакон и Асаф в българското овцевъдство ще се отрази положително върху неговото развитие и ще повиши ефективността му.

Поставени при подходящи условия на хранене и отглеждане, те се адаптират успешно и ще допринесат да се разшири и обогати националният генофонд и ще се повиши производството на овче мляко и агнешко месо./Проф. д.с.н. Веселин ЛАЗАРОВ, в. Гласът на фермера