Природата или човека трябва да коригират временното жълтеене на пшениците?

Всяко от състоянията на пожълтяване на пшеницата се отразява негативно на посева като цяло. Вредно влияние на което и да е пожълтяване или комбинация от тях по степен е пропорционално на няколко неща:
* дали засяга целия посев или части от него;
* дали има само временен характер и колко продължителен е периодът;
* колко силно е влиянието върху растението;
* в каква фаза от растежа се е случило.

Голяма част от изброените типове пожълтяване са в общи линии временни (1, 2, 3, 6) и почти не оказват негативно въздействие върху бъдещето на посева. Повече от тези временни състояния бяха коригирани от природата, чрез подходящите съчетания вода – температура. Там където те се съчетаха с други изброени по-долу причини, корекцията трябва да се прави от производителя.

За тази цел конкретният анализ на всеки посев е препоръчителен, а не да се вземат шаблонни решения. Като цяло пожълтяването в резултат на някоя от тези причини не се е отразило отрицателно на нормалното закаляване, почти няма да се отрази на развитието на пшеницата през пролетта. Проблемни за пшеницата през пролетта ще останат състояния според причини (4), (5), (7).

При тях още есента имаме отрицателно влияние в посока на нормално закаляване. При голяма част от тези посеви, ако нямаше снежна покривка, вероятно щеше да има измръзване. Природата и в случая помогна за балансиране на допуснати слабости в технологията. В бъдеще при подобни ситуации обаче сняг може да няма. От в. Гласът на фермера