Открития, които проправят пътя към ефективна профилактика

Повечето ендогенни ретровируси нямат свои екзогенни аналози, които причиняват съответни клинични инфекции. Но има и ендогенни ретровируси, които имат свои родствени близнаци, които причиняват тежки, бавни и хронични заболявания в различни животни. Такива са [B%]Меди (Ягциекте) при овцете, мишия млечен тумор, котешката левкемия, и лимфосаркомата по птиците.[%B] Това са онкологични заболявания, които имат и съответен непатогенен ендогенен ретровирус, и срещу които досега няма разработени ваксини.

Сензационни са резултатиге от изследванията на Мариана Варела, Томас Спенсер и сътрудници от Института по сравнителна патология към Ветеринарния факултет в Глазгоу, Шотландия, публикувани в края на 2009 г. в аналите на Ню Йоркската Академия на науките. Техните дългогодишни проучвания са направени с вируса на Меди, който причинява раково заболяване по овцете. Тази инфекция е много широко разпространена и в нашата страна. Те са установили, че

[B%]В РЕПРОДУКТИВНИЯ ТРАКТ (В МАТКАТА И ОСОБЕНО В ПЛАЦЕНТАТА) НА ОВЦЕТЕ ИМА ИЗВЪНРЕДНО МНОГО ЕНДОГЕННИ РЕТРОВИРУСИ[%B]

Тези ретровируси са концентрирани главно в плацентарните клетки и несъмнено вземат участие в техния метаболизъм и в преноса на хранителни вещества към фетусите. Варела и Спенсер доказаха че те играят роля и в протекцията на тези тъкани срещу други вирусни инфекции.

Протективната роля на тези ендогенни вируси за първи път се изтъква в литературата. Варела и сътрудници смятат, че преди милиони години тези вируси са се интегрирали към генетичния апарат на плацентарните клетки и са станали техни симбионти. По-късно отделни вирусни мутанти от репродуктивния тракт са се адаптирали към респираторния тракт и специално към лимфоидната тъкан на белия дроб, превърнали са се в екзогенни вируси. Така се е появила Меди, тежка онкологична инфекция при възрастните овци и кози.

[B%]МЕДИ Е ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНА В ЦЯЛИЯ СВЯТ И В СЕВЕРНИТЕ СТРАНИ ЧЕСТО ПРЕДИЗВИКВА ЗАГУБИ НАД 50 НА СТО ОТ ПОГОЛОВИЕТО[%B]

У нас годишно отпадат или се приколват към 15 на сто от овцете в заразеното стадо, но това прави към 60 на сто за 4годишен период. Меди зависи много от породния състав на стадото и затова в миналото някои изследователи са я причислявали към генетичните заболявания. Друг мутант на ендогенния овчи вирус се е адаптирал към респираторния епител и предизвиква овчата аденокарцинома, типичен рак на бялия дроб. Инфекцията атакува респираторната мукоза. и болестта е съпроводена със слабеене, тежко дишане и силна ексудация.

Различията между двете инфекции се установяват като вдигнем овцата за задните крака с главата надолу. Тогава от носа и устата на овцата изтича воднист ексудат. Това означава че се касае за аденокарцинома. Ако няма ексудат, значи е Меди. У нас двете инфекции често са смесени. Приема се погрешно, че аденокарциномата, която наричаме аденоматоза, е съвсем отделна инфекция с причинител, различен от този на Меди.

Преди две столетия са смятали, че новооткритите вируси са изключително болезнотворни и заразяват животните само от външната среда. С други думи те са подчертано екзогенни и патогенни. Многобройните изследвания и наблюдения обаче, установиха, че освен екзогенните вируси, често в много клетки се появяват и образувания, които имат формата на вириони. Задълбочените проучвания показаха, че това са действително вируси, които произхождат от генома на клетките, от тяхния хромозомен апарат. Тези вируси наричаме ендогенни.

В повечето случаи те предствляват само нуклеинови ДНК комплекси, свързани с хромозомите на клетките, които се размножават заедно с делението на клетките и така се предават вертикално, от поколение на поколение клетки. Обикновено те не проявяват патогенност, с изключение на случаите, когато са въвлечени в пролиферативни ракови процеси. Предполага се, че те произлизат от екзогенни вируси, които в течение на милиони години в процеса на еволюцията са се интегрирали в генетичния апарат на клетката. В тях откриваме и основните гени, характерни за семейството [G%]РЕТРОВИРУСИ - gag, pol и env.[%G] При интегрирането си в хромозомния апарат на клетката те се наричат ПРОВИРУСИ. Проучванията показаха, че

[B%]ТАКИВА ЕНДОГЕННИ ВИРУСИ ИМА ВЪВ ВСИЧКИ ЖИВОТНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И В ЧОВЕКА[%B]

Дори в повечето клетки и тъкани те са по няколко в клетка. В човешкия геном те преставляват 8 на сто от генетичния апарат на клетката. Ендогенните вируси откриват нова страница в съвремената вирусология, а последните открития проправят пътя към по ефективна профилактика. От в. Гласът на фермера