Закаляването на пшеницата е сериозна предпоставка за добра зърнена реколта

Самото „закаляване” означава превръщане на пшеницата от пролетна в зимна. В началото при поникване и до 3-и-4-и лист пшеничното растение е напълно пролетно. За да се превърне в „зимно”, е необходимо да протекат в него сложни физиологични, биохимични и морфологични промени. Те засягат цялото растение, но особено отчетливи са във възела на братене.

Това е един особен орган, чрез който се осигуряват резервни условия за оцеляване, дори при екстремни ситуации и в този смисъл може да бъде наречен „сърцето” на всяко житно растение. Чрез него се образуват новите братя, ако той преживее зимата, значи растение ще има, независимо дали са запазени неговите стъбла и/или листа. Поради тази причина неговото оцеляване е пряко свързано с изисквания към технологията на културата. Има се предвид дълбочината му на залагане.

Тя не бива да бъде по-малка от 2-3 см и не повече от 5-7 см. Какво става при самия процес на закаляване? Нарастват тъканите, в клетките се натрупват по-големи количества захари, стресови белтъци и липиди. Удебеляват се клетъчните стени и стават по-еластични Намалява се количеството на свободна вода в клетките. Увеличават се вакуолите за сметка на клетъчния сок, тъй като в тях има помалко вода.

При достигане на 22-25 на сто въглехидрати се смята, че растението е закалено. Този процес е пряко свързан с яровизацията, чиято функция по същество предизвиква закаляването. Закаляването е процес, който е конкретен за всеки вид и за сортовете в рамките на вида. Това е особено характерно за зимните житни, които се отглеждат и у нас: пшеница, тритикале, ечемик, и твърда пшеница.

Различията се заключават в скоростта, с която протича, нивото, което се достига и динамиката, с която се намалява. Нивото на генетична студоустойчивост на дадена култура е точно в същия ред, както са изброени по-горе. Колкото по-висок е генетичният потенциал на даден сорт, толкова е по-динамично закаляването му, но по-дълго като период и евентуално по-бавно е то при наличие на условия за разкаляване.

Най-зимните сортове не се разкаляват дори при дълги периоди на затопляне от 2-3 седмици през зимата, дори да се случат няколко пъти. Това е много характерно за условията през февруаримарт. От друга страна, през пролетта след трайно затопляне те се „събуждат” най-късно, което пък ги предпазва от късни повратни студове. Много характерно за житните култури е, че при добро закаляване, дори попролетен тип сортове издържат до много ниски температури.

С други думи нивото на конкретното закаляване е разковничето към успешно презимуване на пшеницата и ечемика. Обратно, много студоустойчиви сортове, без достатъчно закаляване може да измръзнат, въпреки че са типично зимни. Подобно нещо стана през прословутата зима на 2002-2003 г., когато директно измръзнаха около 2 млн. дка в източната част на страната.

[B%]Процесът зависи от приложената агротехника[%B]

[I%]Всички технологични дейности са съобразени в общи линии с биологията на дадена култура. Това е простата причина всяка култура да се отглежда при конкретна за нея агротехника. При житните култури разнообразието от съчетание от фактори е толкова голямо, че дори се говори за „сортова агротехника”.

Всички изисквания, свързани със сеитбата на пшеницата, са свързани и с дискутирания проблем. Важни за закаляването на посева са както дълбочината на сеитба (залагане на възела на братене); гъстотата (конкуренция между растенията); срокът на сеитба (достатъчно време за растеж и развитие); използваните семена (по-дружен и динамичен старт).

Всяка разлика от „нормалното” за културата може да бъде лимитиращ фактор за закаляване в крайна сметка и обратно. Поради това между производителите на зърно има приказка, според която всеки „дребен” детайл от технологията е важен. Да, важен е, защото не винаги в природата се стичат условия за перфектно закаляване, а точно обратното винаги сме свидетели на условия, различни от теоретичните.[%I]