Плюсове и минуси на различните методи на изсушаване

Особено ако е необходимо по време на сушенето и съхранението на зърното да се запази максимално високо качество на прибраната реколта, съответстващо на изискванията на сезона. При това, най-важните въпроси са определянето на разходите и пресмятането на разходите на електроенергията, която ще бъде необходима. Но преди всичко, трябва да се провери доколко проектът ще бъде рентабилен.

В наши дни съществуват множество подхода при съхраняването на зърното. При всички случаи се използва химическа или термична консервация. Ако зърното ще се използва в собственото стопанство като храна за животните, може да се предпочете химическия метод с прилагането на пропионова киселина. Но около 90 на сто от стопанствата, предпочитат термичното сушене. Найголямо разпространение са получили три метода, а именно – в сушилня с непрекъснато действие, в сушилни-кули и с помощта на активната вентилация.

РАЗЛИЧНИТЕ МЕТОДИ – ПОЗИТИ И ПАСИВИ
- Конвекторните сушилни с непрекъснато действие са най-скъпите, но и най-производителните. Те са предназначени за интензивно изсушаване на влажно зърно. Температурата на сушене при тях е достатъчно висока, което позволява да бъде ускорен процесът на отстраняването на влагата.
- Порционните сушилни са напротив, агрегат с периодично действие. Методът на изсушаване в огромни кули вече около 30 години се използва в САЩ и Австралия, и от тогава на практика, не е претърпял промени. В последно време тези сушилни-кули поради преимуществата си по отношение на икономисването на труд и топлинна енергия, предизвикват интерес и в Европа.

Сушилнята с активна вентилация е пригодна за отстраняването на незначителни количества влага от зърнената маса. Поради това, този метод не е подходящ, например за доизсушаването на царевица при нашите климатични условия. При този вид сушилни процесът протича не в специални сушилни камери, както при стационарните порционни сушилни камери и при сушилните с непрекъснато действие, а непосредствено в зърнохранилището. За разлика от непрекъснатото и порционното сушене, които стават при постоянна температура, сушенето с активна вентилация става при еднаква относителна влажност на подавания въздух. Този въздух само съвсем леко е загрят, и сушенето в един бункер на зърнохранилището в повечето случаи продължава от 10 до 15 дни.

Поизводителността на този вид сушене се обуславя от производителността на вентилационните устройства, а не от температурата на подавания въздух. Този вид сушене е щадящ за зърното и не изисква големи разходи на енергия. Трябва да се отбележи, че приетите в практиката методи на изсушаване на зърното съществено се отличават един от друг и не може еднозначно да се определи кой от тях е правилен. Всяко стопанство трябва да реши само за себе си този въпрос.

СРАВНЕНИЕТО Е ДОСТА ТРУДНО
При планирането на използването на зърносушилня трябва доста точно да се определи нейната производителност. Производителите предоставят данни за номиналните мощности. Но тази номинална производителност е теоритична. Предлагайки сушилнята си, производителят трябва да на всяка цена да посочи условията, при които е определена тази номинална производителност. На практика често се оказва, че тези условия при различните фирми значително се отличават помежду си. Поради това данните за номиналната производителност е доста трудно да бъдат сравнени.

Обикновено се вземат предвид следните условия:
* Намаляване на влажността с 4 на сто (от 19 на сто до 15 на сто)
* Температура на външният въздух - 15°С
* Относителна влежност на външният въздух – 75 на сто
* Температура на сушенето – зърносушилня с непрекъснато действие – 80°С, сушилня-кула – 45°С, порционна сушилня – 40°С.
В зависимост от очакваната производителност на сушилнята може да има доста значителни отклонения от посочените условия. Ако се сравни разходът на енергия в сушилните установки с различна концепция, може да се видят разлики в необходимата мощност и потребление на енергия.

НЕДОЗРЯЛОТО ЗЪРНО СЕ СУШИ ПО-ТРУДНО
При изборът на производителност на сушилната установка трябва да се отчито този важен факт, че с цел повишаването на качеството на зърното, основно ръжта и пшеницата често се прибират недозрели. Вътрешната влага, която се намира в зърното в свързано състояние, е по-трудно да бъде отстранена, отколкото влагата от дъжд. Разходите на енергия за сметка на това може значително да нараснат. При високи температури допълнителните разходи на енергия, свързани с недозрялостта на зърното, могат да достигнат 20-25 %.

В сушилните с непрекъснато действие може да се увеличи размерът на горелките. При работа на порционната сушилня допълнителният разход на енергия, породен от недозрялото зърно вече е от 34 до 40 % намаляването на производителността вече е доста забележимо. При използването на сушилня с активна вентилация тази разлика става още по-забележима. Колкото помалко се нагрява въздуха, толкова по-висок ще бъде допълнителният разход – той може да достигне от 75 до 100 %. Тъй като при този метод на сушене не може да се увеличи температурата, съответно се увеличава продължителността на процеса.

ДА СЕ РАЗРАБОТИ ПРАВИЛНАСИСТЕМА НАСЪХРАНЯВАНЕТО
Количеството и размерът н абункерите за съхраняване на зърното могат да бъдат най-разнообразни.

Най-често площта е разделена на три части:
- Склад за влажното зърно
- Склад за търговското зърно
- Склад за фуражното зърно
Влажното зърно се намира в бункерите, които по време на жътвената кампания и по време на сушенето периодично се запълват и изпразват. Към края на жътвата тези бункери могат да се използват и за съхраняването на търговското зърно.

За да се проведе по-рационално процесът на сушенето, се препоръчва да се предвидят и построят като минимум два бункера на зърнохранилището, пресметнати за обема на зърно, което се овършава за ден. В първият бункер се разтоварва прясно овършаното зърно, а от другия се взема зърното за сушене. За съхраняването на търговското зърно може да се използват различни варианти на бункери. По принцип, за да се осигури високо качество на зърното по време на съхраняването трябва да се използват затворени бункери, снабдени със система за активна вентилация.

Партидите зърно, предназначени за фуражни цели, може да се съхраняват просто в циментирано зърнохранилище, но и в този случай трябва да има вентилационна система. Строителството на много бункери излиза скъпо, поради това тяхното количество трябва да се намали.

Тук роля имат следните фактори:
* Броят на полетата, участващи в сеитбооборота
* Наличието на семенарски посеви
* Дневното овършаване на зърно
* Разликата в качеството на прибираното зърно.
Оптимален е вариантът, когато за всеки отглеждан в големи количества вид търговско зърно има поне два бункера. За зърното, предназначено за фуражни цели, почти винаги е достатъчен един бункер за една култура, тъй като тук не е важна сортовата чистота. Бункерите за съхранение на зърното трябва да са снабдени с термометри, за да може при повишаване на температурата своевременно да се включи вентилационната система. Температурата на зърнената маса през първите 10 дни трябва да се измерва всеки ден, а след това – веднъж на 10 дни.

ВАЖНО Е ДА СЕ СЛЕДИ СЪСТОЯНИЕТО НА СКЛАДА
Съхранението на зърнените култури в течение на продължително време изисква грижи за склада, тъй като:
- зърнената маса по време на съхраняването значително се нагрява
- влажността на продукцията бавно нараства
- на повърхността на зърното може да протича размножаване на микроорганизми
- количеството на кислорода във въздуха на хранилището непрекъснато намалява.
За да се запази качеството на зърното, трябва или редовно да се претоварва в построен допълнително бункер за междинно складиране, или бнкерите своевременно да се проветряват с достатъчно количество хладен въздух. Такова проветряване вече е норма при запазването на качеството на продукцията. Това не бива да се бърка с активната вентилация, тъй като тя става с леко затоплен въздух. През последните години, за да бъде избегнато влошаването на качеството на зърното поради наличието на примеси, различните организации значително са затегнали условията и нормите за съхраняването на зърнените култури.
Рентабилността на съхранението и сушенето се определят от следните параметри.
* Логистиката на провежданите мероприятия в стопанството;
* Възможностите за реализация на продукцията;
* Условията на ценообразуванет;
* Наличните мощности;
* Разходите за сушене.
Ако се строи сушилня заедно със зърнохранилище с достатъчна вместимост, то като цяло, инвестиционните разходи при нормални условия не би трябвало да надвишат 130 евро за куб. м. Използването на вече наличните сгради и наличната техника позволява значително да се намалят разходите. В новите сушилни комплекси, които се строят на „голо поле” се инвестират между 100 и 300 евро на куб. м. Колкото по-рано започне проектирането на базата за съхранение на зърнените, толкова е по-вероятно строителството да мине без проблеми. Проектирането трябва да започне не по-късно от една година преди влизането в експлоатация, за да има достатъчно време да се изучи опитът, натрупан при подобни сушилни.