Обработка на почвата на модулен принцип

[B%][G%]Прибирането на реколтата отдавна приключи. Сега на преден план излиза въпросът каква система за обработка на почвата да се избере за предстоящият сезон. С оран или без, с дълбока обработка или с повърхностна, а може би пряка сеитба?
Доктор Конрад Штайнерт от немското списание “Безорано земеделие” дава представа кои варианти са се доказали на практика, какви технически решения се прадлагат на пазара и какви са икономическите аспекти на направения избор.[%G][%B]

[B%]ОСНОВНА ОБРАБОТКА ДЪЛБОКО РАЗРОХКВАНЕ И СМЕСВАНЕ[%B]
Втората операция в почвообработването се прави на голяма дълбочина. Целта е заравянето на сламата и разрохкването на почвата. Тъй като тази операция заменя орането, често я наричат основна обработка. Прието е да се променя дълбочината на обработването в зависимост от състоянието на почвата и количеството на сламата. Освен това се предотвратява преуплътняването на отделните почвени хоризонти. За правилното си развитие семената имат нужда от добър контакт с почвата.

Сламата в сеитбеното ложе нарушава капилярите, което води до намаляване на покълването. Мулчиращият пласт слама остава несвързан и бързо изсъхва. Затова е необходимо добро заравяне на сламата. Съществуват алтернативи - или сламата остава на повърхността, или се заорава на достатъчна дълбочина. В първият случаи семената попадат под сламата и получават добър контакт с почвата. Във втория случай сламата се заорава надълбоко и почвата интензивно се уплътнява повторно.

В райони с високи количества на сламата средната дълбочина на обработката е от 6 до 12 см и често предизвиква проблеми, тъй като в резултат в сеитбения хоризонт често има твърде много слама. Дори утъпкването след сеитбата не позволява достатъчно добре да се уплътни сместта от почва и слама. Затова фермерът трябва да направи избор или в полза на плоската обработка на дълбочината на засяването на семената, или в полза на достатъчно дълбокото заравяне на сламата.

Необходимата дълбочина на обработка за постигане на достатъчен “ефект на изтъняването” е от 1 до 2 см на всеки тон слама на 1 хектар в зависимост от качеството на раздробяването на сламата, наличното време за разлагане, изискванията на последващата култура и използваната сеитбена техника. При добиви на сламата от 9 тона на хектар и сеитба на рапица е необходима дълбочина на обработките около 18 см.

[B%]РАЗРОХКВАНЕ НА ПОДПОЧВАТА[%B]
В резултат на многогодишната оран с плуг - особено в районите с интензивно земеделие - на дълбочина 30-35 см се наблюдава уплътняване на основата на почвения слой, което препятства проникването на корените в подпочвата. Някои култиватори позволяват да се прави разрохкване на дълбочина до 35 см. Но достъпността на подпочвата за корените на растенията се възстановява едва след няколко години, тъй като при всяка работна операция се повдигат само тесни ивици. Това възстановяване на почвата трябва да бъде съпроводено с последователен отказ от използване на плуг, използване на щадящи почвата гуми, оздравително внасяне на вар и отглеждането на растения с дълбока коренова система.

Много почви имат способност за самолечение, и тук дълбокото разрохкване, изискващо големи разходи на време и енергия, носи повече вреда отколкото полза. Повечето горски и елувиални почви могат да се възстановят без използването на дълбоко разрохкване. При глинестите почви въздействието на механичното разрохкване и без това е достатъчно ограничено. Затова за всеки конкретен участък трябва да бъде намерено и приложено индивидуално решение.

[B%]КАКВА СИСТЕМА ДА СЕ ИЗБЕРЕ[%B]
Разликите между отделните системи за безорна обработка са големи. Така при дълбока обработка на почвата се изразходват над 18 л дизел на хектар; при две работни минавания (плоска и дълбока обработка) съответно - над 30 л на хектар. Използването на компактната дискова брана изисква само 6 литра, а тежката мрежеста брана - само 3 литра дизел на 1 хектар. Освен това, дълбоката обработка на почвата изисква наличието на трактори със съответната теглителна сила, което води до високи постоянни разходи. Ако в сгъстените сеитбообороти е необходима дълбока обработка на почвата, то тя по възможност трябва да се прави с едно минаване.

Значително намаляване на разходите може да се постигне, ако принципно се обработва почвата само на дълбочината на засяването. За това са подходящи тежките мрежести брани, компактните дискови брани, режещата роторна брана, а също зъбните ротори, роторните брани с твърд ъгъл на атака и многобаловите култиватори. Главното е интензивното разрохкване и доброто разпределяне на сламата на дълбочината на сеитбата. Но пълното отказване от дълбоката обработка на почвата не винаги е възможно и не навсякъде, тъй като някои почви, които са склонни към прекалено уплътняване, често изискват по-дълбока обработка. Всички решения по обработката на почвата трябва да бъдат вземани след анализ на почвата на полето с помощта на лопата.

[B%]ИЗВОДИ[%B]
Възможността за пълен отказ от обработка на почвата и внедряването на директната сеитба зависи на първо място от икономическите фактори. Каква е ползата от спестяването на 30 евро от хектар при обработката на почвата, ако се наложи допълнително да се изразходват 90 евро на хектар за борба с полските мишки или охлювите. Директната сеитба може да донесе успех само при условие на дълбока адаптация на сеитбооборота. Там, където това не е възможно, и за в бъдеще не е възможен пълен отказ от обработката на почвата. Голям потенциал за икономии все още има в промяната на дълбочината и честотата на обработката.

Очевидно е, че директната сеитба в качеството на система на земеделие придобива все по-голямо значение в Европа, при това съвсем не е задължителен пълен отказ от плоската обработка. Възможни са многочислени преходни форми. Главното е рискът за земеделеца при директната сеитба да не се увеличава, а стабилността на реколтата да е като минимум същата, както при традиционната обработка на почвата./сп. “Новое сельское хозяйство”