Производство на овощен посадъчен материал от ябълка, джанка, праскова, кайсия, орех, бадем и лешник

Количеството и качеството, на посадъчния материал зависят от биологичните особености на подбраните подложки и сортове, от почвените и климатичните условия на мястото за разсадник и от прилаганите специфични практики за отглеждане на растенията. Подложките за отделните овощни видове биват семенни (получени от семена) и вегетативни (получени от вкореняване на растителни части).

Технологиите на производство на семенни и вегетативни подложки са различни. Семенните се произвеждат в семенилище или директно в питомника (праскова, кайсия, орех, бадем), а за производство на вегетативни се създават специални маточни насаждения, които се експлоатират в продължение на 10-15 години. От тях по утвърдени технологии се добиват ежегодно вкоренени издъни чрез загърляне на хоризонтални и вертикални отводи, както и резници за вкореняване в култивационни съоръжения или на открито.

Какви изисквания трябва да се спазват при производството на семенни подложки?

За разсадник се подбират равни или слабо наклонени участъци, защитени от силни ветрове и осигурени с достатъчно вода за напояване. Почвата трябва да бъде богата, дълбока, умерено влажна, но по-лека и добре аерирана. Не се препоръчват тежките, влажните, сбитите и много песъчливите, сухите и бедни почви. Семената се събират от апробирани дървета на предварително проучени и отбрани форми и сортове за подложки на отделните овощни видове. Не е желателно да се използва смесен посев от семена, получени от дървета с неустановен произход, растящи по синорите и в горските масиви. Най-често в такива случаи семената имат различна кълняема енергия и растенията са неизравнени по височина и дебелина, а крайният резултат от производството на облагороден посадъчен материал е незадоволителен.

Възможни са прояви на ранна или късна несъвместимост между подложка и присадник. За производство на семенни подложки се препоръчват семената на следните форми и сортове: при ябълката - на Златна пармена, Златна превъзходна, Червена превъзходна, Айвания, Боровинка, Карастоянка и отбрани форми на горска ябълка (киселица); при джанката - на джанка-4, Айдемирска джанка, Жълта афъзка и Жълтоплодни форми с по-късен срок на зреене; при прасковата - на Елберта, Дупнишка, Хелфорд - 2, Гоум, Бейбиголд 7, 8 и 9, Немагард и др.; при кайсията - на Унгарска Кайсия, Канино, Алфред и отбрани форми на зарзалата; при ореха - дребноплодни и твърдочерупкови форми на обикновения орех; при бадема - на обикновен бадем със сладки и горчиви ядки и при лешника - на дървовидна ласка за високостеблено отглеждане.

Друг важен момент е качеството на семената и подготовката им за посев. Те се добиват от напълно узрели плодове и се отделят от плодовото месо само по студен начин - без варене или попарване. Изваждането на семена от праскова, кайсия, бадем, орех и лешник най-често става чрез ръчно премахване на месестата част, а от джанка със специални костилковадачни машини или ръчно чрез промиване на плодовата каша през сита.

Костилките се освобождават от задържалото се върху тях плодово месо посредством пясък и промиване. Когато се остави плодово месо по тях, може да протече ферментация, при която се понижава кълняемостта на зародишите. Семената от ябълки се изваждат ръчно от семенните камери. Те могат да се добиват и по друг начин, като плодовете се надробяват с дробилка, а получената каша се разрежда с вода и промива неколкократно през сита с различни размери до пълно освобождаване на семената. След измиването семената се разстилат на тънък слой върху платнища, хартия и др. и се поставят за сушене на проветриви и сенчести места.

Не се допуска сушене на пряка слънчева светлина, в пещи и термостати. По време на сушенето се разбъркват по 1-2 пъти на ден, за да не се получи разлика в пресушаването им. След изсушаването се почистват от инертни материали и се съхраняват в сухи, проветриви и хладни помещения (със северно изложение) до поставянето им за стратификация. При добро съхраняване семената на костилковите видове запазват кълняемостта си до две, а на семковите - до три години. Най-добре се съхраняват, когато след просушаването съдържат около 16% влага. Посевните качества се определят от органите на държавните инспекции по апробация и самоконтрол съгласно БДС 2285-75 и 2286-75. Всяка партида се придружава от етикет с наименование на подложката, количеството на семената и датата на добиването им.

За да покълнат, семената трябва да преминат период на стратификация, чиято продължителност зависи основно от биологичните особености на вида, но влияние оказват и условията. Този период на следберитбено дозряване на семената успешно преминава при умерена влажност - 60-70%, температура от З до 6 °С и достатъчен достъп на въздух. При лош водно-въздушен режим и температура под 0 и над 10°С процесите на стратификация могат да протекат много бързо или да спрат. При нормални условия продължителността на времето за следберитбено дозряване е както следва: горска ябълка - 90-120 дни; културни сортове ябълки – 55 - 65 дни; джанки - 120 -140 дни; кайсии - 70-100 дни; праскови - 60-90 дни; орехи – 60 - 70 дни; бадеми - 80-100 дни и лешници - 150 дни. Началниият срок за стратификация на семената се определя съобразно посочената продължителност, климатичните условия на района и възможностите за ранно или по късно засяване напролет, което обикновено се извършва от края на февруари до средата на март.

Стратификацията на семената се извършва в навлажнен чист речен пясък, като една част от тях се смесва с три-четири части пясък. Така подготвената смес се зарежда в сандъчета с надупчени дъна. На дъното за дренаж се поставя около 5 см по-едър пясък, а също и най- отгоре 5 см пясък за изолация. Сместа от семена и пясък не бива да надвишава 25-30 см за ябълката и 60 см за останалите видове с цел да се осигури добра аерация и влажност. Непосредствено преди залагането за стратификация при костиковите се практикува накисване на косгпилките за едно денонощие или за 3-5 дни, като водата се сменя всек.и ден. С това се постига едновременно започване на следберитбеното дозряване на всички семена. Заредените сандъчета се поставят в помещения (мазета) където се поддържа необходимата температура за стратификация.

Влажността се поддържа чрез периодично навлажняване на повърхностния слой пясък. Не се допуска преовлажняване или прекомерно засушаване на субстрата, което понижава кълняемата енергия на семената. При големи партиди семената могат да се стратифицират и на открито в трапове с размери: 70 см дълбочина, 80-90 см ширина и дължина според нуждите. На дъното за дренаж и най-отгоре за изолация се поставя по 10 см пясък, а сместа от пясък и семена се насипва с височина около 50 см. Семената са готови за засяване, когато се разпукнат и кълновете са до 1-3 см дължина. Семената с прераснали кълнове създават големи трудности при сеитбата, а след това се получават подложки с изкривена коренова система. Засяват се в добре подготвена и влажна почва рано на пролет, след като нстъпи по-трайно затопляне на времето.

Семената от ябълки и джанки се засяват предимно в семенилище при по-гъсти разстояния (25 см между редовете) а тези от праскови, кайсии, орехи и бадеми - директно в питомник на разстояние 100-150 см за орех и 80 см за останалите видове. Вътре в реда разстоянията за ябълка са 1 –2 см, за джанка - 2-4 см и за едрокостилковите и черупковите -5-6 см Дълбочината на засяване е съобразно едрината на семената и физичните своиства на почвата. На леки почви семената от ябълка се засяват на дълбочина 3 -4 см, от джанка на 4-5 см, от праскова, кайсия, орех и бадем на 6-8 см. На по-тежки почви се засяват по-плитко.

За да не се образува кора редовете се мулчират с компост, дървени стърготини, пясък и др. След като поникналите растения образуват 5-6 същински листа, се извъвршва пререждане при кето растенията от ябълка се оставят на 6-7 см едно от друго, джанките - на около 4 см. Директно засетите в питомника се прореждат на разстояние 25-30 см при ореха и на 15-20 см при останалите видове.

Грижите за отглеждане на растенията трябва да бъдат оптимални, а именно редовно разрохкване на почвата и премахване на плевелите, напояване, торене и борба срещу болести и неприятели. Подхранване с азот се налага при семеначетата от ябълка и орех. Броят на поливките се определя в зависимост от типа на почвата, валежите и изискванията на подложките. Те се преустановяват в края на август, за да завърши растежът навреме и растенията да се подготвят за изваждане от семенилището, коео става след приключване на вегетацията наесен.Те се изваждат в обезлистено състояние, сортират се, навързват се на снопчета по 50 броя, етикират и съхраняват до засаждането им в питомника.

Директно засетите в питомника подложки се отглеждат по възприетите технологии за производство на облагороден посадъчен материал в питомник. Посочените по-горе грижи се отнасят и за тях и когато те са оптимални, поникналите растения стават годни за присаждане през август същата година. Трябва да отбележим че освен засяване на стратифицирани семена рано напролет, се практикува и есенно засяване с нестратифицирани семена, с изключение на ябълката. То не се препоръчва на по-тежки и студени почви и на места изложени на силни ветрове. Посевна та норма се завишава с около 15% тъй като кълняемостта на семената при полски условия е по-ниска отколкото при стратифициране. Освен това при висока влажност на почвата през зимния период гочяма част от семената загниват. Следователно при малки партиди на семената пепиниеристите трябва да предпочитат стратифициране и засяване - на семената напролет.