КОЛОНИЗАЦИЯТА НАПРЕДВА

23-01-2004 г. Tрясъкът на бандитските бомби върши много добра работа на националните предатели в правителството и парламента. Човек започва да си мисли, че управляващото мнозинство поръчва атентатите. Толкова удобно им идва на българските народни избраници медийният шум около убийствата на мафиоти в центъра на София. Защото зад паравана на този шум върви едно друго, тихо убийство на българския суверенитет и национална идентичност. Без много шум кабинетът подготви, а парламентът се кани да приеме през следващата година няколко поправки на конституцията, които променят драстично българския характер на страната ни. На първо място това е промяната на текста на основния закон, който не дава възможност на чужденци да купуват земеделска земя у нас. От години разни нашенски продажници на чужди заплати подготвят почвата за тази поправка. Колко дискриминационна била тя, ни обясняваха подред почти всички политолози и политици, навързани финансово за западни фондации. Как нямало да ни искат в ЕС, ако не променим конституцията в текста за земята. Всички тези сондажи на общественото мнение показаха, че българите не са съгласни на отмяната на забраната за чужденци да купуват свободно земя у нас. Дори и беглите анкети и повърхностни социологически проучвания потвърдиха това виждане на сънародниците ни. Да, но външните апетити за българската земя не умряха. Те просто се трансформираха в йезуитска тактика. Когато нещо не е популярно сред хората, наложи го тихомълком. Те ще го научат постфактум, ще се вдигне малко шум и недоволството ще отмине. Търпеливият (понякога до овчедушие) характер на народа и липсата на нацонално отговорни българи и в управлението, и в опозицията, осигурява прекрасно бъдеще на всеки антибългарски проект днес. Така е и с поправките, които управляващите партии НДСВ и ДПС ще наложат на българското общество, без то да е съгласно с тях. Промените в конституцията предвиждат от 2005 г. земята у нас да се продава на чужденци. Цели две години преди евентуалното ни (и хипотетично) влизане в ЕС. Това не е единствената промяна, която е заложена в йезуитската схема на националпредателите от Народното събрание и кабинета. Свинаров и Паси вече искат допускането на чужди войски да става само с решение на МС. Така де, какво е това някакъв си парламент да решава дали доблестните американски и турски войници могат да се разпореждат в България като у дома си. Все пак в този парламент въпреки желязната цедка са се промъкнали и неконтролирани елементи, които могат да бъдат против достъпа на чужди войски у нас. Затова военният и външният министър предлагат да се смени досадният текст в досегашния закон, според който Народното събрание все още има думата по въпроса. Най-шокиращото е, че тези революционни идеи не се обсъждат в публичното пространство, а минават като невинни предложения, и то в реда на нещата. Все едно става дума да се освежи маркировката по бул. „Цариградско шосе". Всъщност става дума за обръщане с главата надолу на принципа на парламентарната демокрация. Парламентът става все по-несъществена гарнитура към един олигархичен управленски модел, в който важните теми се диктуват отвън. И отвън в случая значи не грижа за развитието на България, а грижа за загробването й. Тъй като българският народ се оказа много по-пластичен от други източноевропейски народи, много по-носещ на икономически издевателства, жреците на новия световен ред решиха, че няма нужда страната ни да бъде бомбардирана, тъй като се съгласява сама на най-неизгодните за нея оферти. Въпросът за земеделската земя беше умишлено пренебрегван от няколко правителства подред. В това време тази земя стоеше необработвана, некомасирана и производството на селскостопанска продукция стана геройство в мирно време. Силно субсидираните продукти на Гърция и Турция заляха българските пазари и както беше писал веднъж големият наш писател и патриот Хайтов, на пазара в Ситняково вече само магданозът и лютите чушки са български. Защо и как българските ябълки станаха по-скъпи от бананите и портокалите, транспортирани от хиляди километри, никой не иска да каже. А имаме толкова икономически корифеи с тежки титли. Днес земята, която искат да продават на чужденци, струва средно 143 лв. за декар за 2003 г. Това са 70 евро за декар златна българска земя. Притиснати от нуждата - за което ще се погрижат от кабинета, - българите ще продават на безценица земята си. Не знам дали на дефилиращите на подиума на Народнотосъбрание депутатки е известно, че добруджанската земя е най-качествената земеделска земя в Европа. Че процентът годна за земеделие земя у нас е по-голям от този в Германия и Франция и е над 50. За депутатките не е ясно, но сигурно е, че има чужди наблюдатели, които са много осведомени по тези въпроси. Още преди няколко години у нас се промъкна информация за апетити на турски и израелски граждани да закупят големи парцели земеделска земя. Ясно е в същото време, че канадци и американци няма да се завтекат да купуват земя тук. Дори и западноевропейци няма да хукнат насам. Щепритичат първи именно представители на двете посочени държави. По ред причини, но най-вече защото са направили проучванията си и знаят за какво става дума. Водният проблем става все по-драстичен за Турция и Израел и тия, които мислят стратегически, го знаят. България предлага най-доброто като климат в радиус от 2000 километра. В момента тази златна земя обаче е блокирана заради продажна политика. Българският селски стопанин - фермер, както започнаха да му викат, е с вързани ръце. Той е далече от грижата на една свръхкапиталистическа държава като САЩ, която отпуска около 30 милиарда годишно на своите фермери, само и само да не закъсват с производството. Тук когато заговориш на тая тема, в медиите излизат група момци, бивши комсомолци и партийни идеолози, днешни натовци и либерали, които писват в хор: „Това е социализъм!" В това време Германия, Франция и САЩ прилагат този социализъм, а Гърция и Турция направо ни давят със социалистическата си субсидирана (затова и дъмпингова) продукция. Най-честият аргумент на довчерашните маркс-ленинци, днешни либерали, е фразата: „Чужденците няма да си отнесат земята вкъщи." Да, няма да я отнесат, но няма да е българска ще бъде по всички правни норми недостъпна за българи. И без контролна за българи. В нея могат да бъдат погребвани радиоактивни отпадъци например - това е огромен проблем в света и ядрените компании дават здрави рушвети отпадъците да са в аборигенски (за тях) страни като България, а не в собствените им, където все пак имат граждански формации за контрол. В същите поправки на конституцията се предвижда и приемане върховенството на европейските правни норми над българските. Това означава, че българските закони няма да важат в България. Ще важат някакви чужди, които още не знаем дори какви ще бъдат. Но знаем, че ще са най-меродавните. Как може тогава да прогнозираме какво ще стане със земята ни, с активите ни, с живота ни? След като не знаем на какво точно ще се подчиняваме? Обикновено законите на големите са неподходящи и ощетяват по-малките. Така ще стане и с тази схема, по която ще се подчиняваме на норми, писани някъде далече от хора, които не ни познават (и най-откровено ни презират). С поправките на конституцията за земята, за чужди войски у нас и върховенство на чужди закони над нашите днешният парламент поставя надгробния камък на българския държавен суверенитет. Всичко, за което са водили войни и са проливали кръвта си нашите дядовци, губи смисъл и съдържание. Само след десетина години можете да си представите половин Добруджа в ръцете на турски мафиот и наркобарон, охраняван от турски (натовски) войски срещу евентуалните протести на българското население, че новият собственик на българска земя прави каквото си иска в нея, не плаща на ратаите си и тормози раята. Ако час по-скоро под шапката на българите не светне ясната идея, че само национално отговорни политици с ясни критерии за български национални интереси не изместят днешните националнихилисти, горната картинка ще стане всекидневие за България. Ако страната ни все още се казва така, разбира се. (От вестник Земя)