През последните години в много райони на нашата страна дребните преживни бяха засегнати от заболяване, предизвикващо рязко спадане на млечната секреция, често водещо до пълно и преждевременно пресушаване на лактиращите овце и кози. НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА?
Въпреки съществуващите дискусии и липсата на поставена сигурна диагноза преобладава мнението, че в случая се отнася за заразна агалаксия при овцете и козите. Протичането й е съпроводено с увреждане на млечната жлеза, очите и ставите на животните. Боледуват предимно лактиращите дребни преживни, но нерядко биват засегнати и нелактиращите, дори мъжките, подрастващите и сукалчетата. Докато при овцете се среща предимно през пролетта, то при козите нерядко тя се появява и през късното лято.
В зависимост от клиничната изява заболяването е възможно да протече в различни форми. Инкубационният период или времето от заразяването до външната проява е от няколко дни до два месеца. При най-тежката форма е характерно, че температурата се покачва рязко до 42 градуса. Животните са угнетени, не се хранят, понякога е възможно да треперят и да залежат. Ако не се лекуват спешно умират след няколко дни, като бременните преди това абортират. В тези случаи е трудно болестта да се отдеференицира от други тежко протичащи инфекции.
При по-леката форма най-характерни са промените във вимето. Млечната секреция внезапно намалява. Вимето е зачервено, леко болезнено, кожата - изпъната. Млякото е по-гъсто, понякога със солен вкус, примесено с парцалчета. Рядко един или два дена преди тези признаци температурата на животното е била повишена, но след това отново спада до нормалните си стойности. Покъсно млечната секреция спира напълно и вимето се свива, кожата му може да се сбръчка. Макар и порядко, описаните промени може да обхванат само едната половина на млечната жлеза (най-често при козите).
При засягане на ставите животните се придвижват трудно и куцат, а в потежките случаи не могат да се движат. Засягат се предимно китковите и скакателните стави, които са възпалени, удебелени, топли и болезнени. При навременно лечение тези симптоми отшумяват напълно най-късно до месец, но при усложнение прониква гнойна инфекция и поради това последствията са трайни.
Ако бъдат поразени и очите, първоначално се развива конюнктивит, а по късно от възпалителния процес се обхваща и роговицата, следствие на което очите “помътняват” и побеляват. Животните виждат по-трудно. Въпреки тези значителни промени при навременно лечение функцията на зрителния орган се възвръща напълно. При тази по-лека форма смъртният изход от заболяването е рядкост и то обикновено при послабите и изтощени животни. При мъжките и нелактиращите овце обикновено биват засегнати само ставите и очите. Oт в. Гласът на фермера