Пчеларството е любимо занимание на човека от незапомнени времена. Чудният задружен живот на това уникално природно създание – медоносната пчела, е привличало вниманието на хората от дълбока древност до наши дни и ще продължи вовеки веков. Две години, след изграждането на международната пчеларска организация „Апимондия”, през 1897 г. се заражда идеята, че е дошло времето и българските пчелари да имат своя организация, която да ги обедини и с общи усилия да защитават интересите си. Обособява се група от пчелариентусиасти, които се заемат и насрочват на 19.08.1899 г. в София, първия учредителен пчеларски конгрес. От цялата страна се събират 38 пчелари, които са радетели за пчеларска организация и модерно рентабилно пчеларство.
След тридневни заседания решават и създават организацията, като приемат и устава. Организацията се именува „Дружество на българските пчелари в София” Избира се управителен съвет, в който влизат: Сава Дацов - председател, А. Константинов – секретар, Иван Атанасов- касиер и членове: д-р П. Маламов, Г. Гергов, Марко Вачков, Стойко Димитров, Н. Дафинов, П. Добрев.
Похвалното дело на първите пионери – учредители на „Дружество на българските пчелари в София” остава в историята на българското пчеларство, като едно от най-важните и значими събития. Новината за учреденото дружество в София, бързо се разнася из цялата страна и в много градове и села, пчеларите се обединяват и образуват пчеларски дружества. Първото пчеларско дружество в Пловдивска област е основано през 1901 г. от учителя Делчо Мерджанов в с. Искра.
Със своята всеотдайност и любов към пчелите той се утвърждава като активен радетел за внедряването на разборния кошер, за развитието на пчеларството по пътя на модернизацията, за повишаване знанията на пчеларите. Днес сме свидетели на пагубно явление - вместо солидарност, настъпило е време разделно, време тревожно за българските пчелари.
Солидарността е жизнено необходима в живота на хората в семейството, в обществените организации, различни общности, държавата, особено в трудни, кризисни моменти, касаещи оцеляването от сполетялата ги беда. Независимо от многото причини – от обективен и субективен характер за кризата, в която е изпаднало българското пчеларство, най-голям дял се пада на разцеплението, което е неоспорим факт.
Ако разсъдим трезво и дълновидно, ще дойдем до извода, че това, което се случи с разцеплението на българските пчелари - не е необратим процес. Аз съм сигурен в това, че ръководителите на пчеларските съюзи и асоциации нямат властолюбиви и себелюбиви чувства и ще преосмислят решението си да бъдат готови за компромиси в името на доброто за българския пчелар.
Предлагам да бъдем домакини за една делова среща на добра воля между ръководителите на всички пчеларски съюзи и асоциации в града, където стана съединението на България в 1885 г. Нека тази среща да стане историческа за българските пчелари, съхранили вековното 110 годишно съществуване на своята организация и дадат пример на бъдещите поколения пчелари да я съхранят вовеки веков. Животът на пчеларската организация е преминал през
СЛАВНО МИНАЛО, ПЕЧАЛНО НАСТОЯЩЕ, ЧАКА ГО НЕИЗВЕСТНО БЪДЕЩЕ!
Нека да бъдем оптимисти за неизвестното бъдеще, имайки предвид приемствеността от младите пчелари, които са сигурна гаранция за преуспяването на българското пчеларство през 21 век. Ние възрастните пчелари, предаваме щафетата на младите и сме сигурни, че те ще преодолеят всички трудности по трасето, което може да криволичи, важното е да не загубят посоката, и ще се поздравят с щастлив финал, съхранили наследеното от нас в прослава на българското пчеларство. От в. Пчела и кошер