Къдравото зеле е рядък гост в градините ни

20-01-2004 г. Лазар ПЕТКОВ Къдравото зеле (кел, савойско зеле) е двугодишно растение от сем. Кръстоцветни. То има крайно ограничено разпространение в нашата страна и се отглежда като любителска култура в градините около големите консумативни центрове, макар че е широко отглеждано в Средна и Западна Европа и Русия. По своите хранителни и вкусови качества къдравото зеле превъзхожда главестото зеле. То се употребява изключително в прясно състояние за готвене или изсушено. От него приготвят отлични първи блюда - зеленчукова супа, украински борш, руска зелева чорба, гарнитури, сърми, млин с пълнеж от месо или риба, шницели, плънка за пирожки и други. Не е подходящо за приготвяне на кисело зеле. Пресният сок от такова зеле оказва лечебно действие при стомашна язва, колит, при жлъчно-чернодробни заболявания и на болни от базедова болест. В народната медицина налагането с листа от зеле ускорява узряването на абсцеси, помага при ревматични ставни болки, лумбаго, неврити и други. По редица морфологични и физиологични особености къдравото зеле прилича твърде много на главестото. Отличава се от него по силно набръчканите листа - най-характерният белег на този зелев вариетет. Листата му са седящи, с тревнозелена, тъмно- или синкавозелена, а при някои сортове - и жълтеникава окраска, с добре изразена нерватура и слаб восъчен налеп. Кочанът е къс. Зелката представлява плътно надиплени един върху друг листа около вътрешния кочан. По форма тя е овална, сферична, конусовидна и плоско-кръгла. Главата е средно плътна, малка, до средно едра. Къдравото зеле е растение на влажния и хладен климат. То се отличава с голяма студоустойчивост, което важи особено за късните сортове, които могат да понесат температури до минус 6 градуса. То е взискателно към почвата и хранителните вещества в нея. Най-подходящи са средните и тежките песъчливо-глинести, дълбоки почви с равен терен. Според вегетационния период сортовете къдраво зеле се разпределят на две групи - ранни, с вегетационен период около 95-105 дни и средно късни - до късни - с вегетационен период около 130-150 дни. Отглеждането му е както на гравестото зеле - чрез производството на разсад. За един декар са необходими 40-50 г семена. За ранно производство семената се засяват през втората половина на февруари, а отгледаният разсад се засажда на постоянно място в края на март-началото на април на редове при разстояния 60х40 см. Реколтата от така отгледаното зеле се прибира през юни или юли. За късно производство семената се засяват в открити лехи към 10 юни, разсадът се засажда на постоянно място през втората половина на юли на редове при разстояние 60х70 см, а реколтата се прибира късно през есента - октомври-ноември. Грижите по време на вегетацията се свеждат до редовно напояване, окопаване, подхранване и борба с вредителите. Средните добиви от декар се движат между 2200-2800 килограма. У нас се отглеждат следните сортове: АДВЕНТ. Един от най-ранните и студоустойчиви сортове. Развива дребна листна розетка, с дребни, силно набръчкани, седящи на много къси дръжки листа с тъмнозелена окраска. Зелките са кръгли, не много плътни и не много едри. Родовит сорт, подходящ за ранно производство. ВЕРТУС е много известен сорт къдраво зеле. Развива средно едра, добре облистена розетка. Листата са широки, силно набръчкани, тъмнозелени. Зелките са едри, плоско-кръгли. Високодобивен сорт, подходящ за късно производство.