Всяка фирма, производител на ветеринарномедицински лекарствени средства, е длъжна да изписва на опаковката карентния срок По време на лактационния период, който при кравите продължава около 300 дни, е нормално животното да заболее и да бъде лекувано.
След като използваното лекарствено средство свърши работата си в органишзма на животното, то се отделя навън основно по три пътя – чрез урината, с фекалиите и с млякото. Карентен срок. Това е времето след последното третиране на животното, през което месото и млякото на това животно съдържат остатъци от лекарството и са опасни за консумация от човека. Например карентният срок на най-често употребявания антибиотик – пеницилина, е – за месо – 5 дни, а за мляко – 3 дни.
Всяка фирма, която произвежда ветеринарномедицински лекарствени средства, е длъжна да изписва върху опаковката им карентния срок за мляко и за месо. Повечето от антибиотиците, вкл. и пеницилинът, не се унищожават при пастьоризацията на млякото. Когато човек приема с храната малки дози антибиотици, постепенно болестотворните микроорганизми привикват към този антибиотик. Ако такъв човек заболее и се наложи лечение с антибиотик, се оказва, че много от антибиотиците не действат срещу болестта.
Една от многото причини за повишената устойчивост на патогенните микроорганизми срещу голяма част от съвременните антибиотици е и системното поемане от човека на антибиотици с животинските продукти и в частност – с млякото. Когато мляко, в което има остатъци от антибиотици, се закваси с млечнокисели микроорганизми, антибиотикът убива голяма част от тях и се получава рехав, воднист коагулум, или млякото въобще не се заквасва.
Нарушава се и зреенето на сиренето. В страни с развито животновъдство и млечна промишленост ветеринарният лекар след всяко лечение е задължен да предупреди фермера за карентния срок на използваното от него лекарство, а фермерът е задължен да го спази.
В България положението е коренно различно. В повечето случаи ветеринарният лекар не предупреждава, а фермерът почти никога не спазва този срок. В резултат губи преработвателното предприятие, губи фермерът, а найтежко е положението на консуматора, който не знае какво друго, освен мляко има в пакета, който си купува от магазина.