Внимание ГМО дебнат от фуражите!

[B%]Саша Маркова, farmer.bg[%B]
[I%]Г-жо Николова, кога се заговори за проблема с ГМО у нас?[%I]
В България сдружение „Агролинк” се включи в темата за генетично модифицираните организми /ГМО/ през 2004 г., когато се обсъждаше закона за неговото отглеждане. С наше участие при гласуване законът беше променен, така че да съответства на европейските регламенти и да защитава интересите на земеделските производители. Бяха включени дори по-строги текстове от европейските относно забраната за отглеждане на ГМО плодове, зеленчуци, пшеница, лоза, маслодайна роза, които през 2007 година вече бяха отменени. В момента законът почти отразява европейските изисквания, но не и националните решения взети от различните европейски страни. Много от тях не са съгласни с либерализирането на ГМО поради натиск от страна на Световната Търговска Организация. Някой страни вече въведоха забрана за отглеждането специално на един хибрид на царевица на „Монсанто” МОН 810. За сега само той е допускан за отглеждане в Европа.

[I%]Вашето сдружение е предприело кампания за забраната на този вид царевица в България. Как ще протече тя?[%I]
За сега 6 страни – Франция, Унгария, Австрия, Германия, Люксембург, Гърция са забранили МОН 810 след редица задълбочени изследвания за влиянието му над околната среда, животните, насекомите и човека. Смятаме, че България също трябва да се присъедини към тази група страни, за да защити правата на земеделските производители. Кампанията започна с посещението на г-н Шмайзер, фермер от Канада, който се срещна с земеделски производители, ученици, неправителствени организации, институции на регионално ниво в Североизточна България – Варна, Добрич, Силистра, Разград и разясни последствията от този хибрид. Подготвяме обзорен доклад с аргументи за забраната в другите страни, за да можем през януари 2010 г. да ги предоставим на правителството и то да вземе решение.

[I%]Има ли сведения дали този сорт се отглежда в България?[%I]
В България както и в Европа в момента отглеждането на този хибрид е разрешен. Но няма законно регистриран производител за момента на територията на страната. Получаваме обаче сигнали от фермери и техни организации, че вносът на семена в страната от година и половина се разширява с нови фирми и не е ясно дали няма нелегален внос на ГМО.

[I%]Само за царевицата ли става въпрос или за семена и на други култури?[%I]
В световен план ГМО културите, които се отглеждат са царевица, рапица, соя и памук. В Европа е разрешена за отглеждане единствено и само ГМО царевица на „Монсанто” МОН 810, така че не би трябвало да има внос на други семена. Друг разрешен внос е този за фураж на животни и преработени храни. Например соята е съставка, която се включва в много храни.

[I%]Правени ли са изобщо някакви опити да се засади ГМО в страната?[%I]
През 1993 до 2003 г. в България са правени полеви опити за отглеждане на два хибрида ГМО царевица с разрешението на Министерството на земеделието предимно в североизточна България, Търново, Плевен. Тези опити достигнаха мащаби от 200 хил. декара, което излезе извън рамките на експеримента с условие продукцията да се изнесе извън страната, защото не е предназначена за търговско ползване. Въпреки това във филми е документирано от земеделски кооперации, например в с. Зафирово, Силистренско, че тази ГМО царевица е давана за фураж на животни. На една от нашите срещи със земеделски производители от Търново беше посочено от един производител, че отглежда такава царевица, но след като кокошките му не искали да се хранят с нея, той преустановил отглеждането и, но получил проблема със супер плевелите, тоест ГМО растенията поникват като плевели устойчиви на хербициди и могат да се отстранят само чрез механично изскубване. Също така те могат да замърсят новите култури, ако са от едно семейство и да предизвикат в тях непознати мутации.

[I%]Кой е държавният орган, който контролира наличието на ГМО в България?[%I]
Институциите са няколко: Министерството на земеделието отговаря за вноса и износа на ГМО семена и фуражи, а също и митниците, Министерството на околната среда е отговорно за отглеждането на ГМО в околната среда, Министерството на здравеопазването е отговорно за етикетирането на готови храни съдържащи ГМО над 0,9 процента в състава.

[I%]Има ли статистика какво количество фураж съдържащ ГМ култури се внася в страната ни?[%I]
Фуражът е предимно от ГМО царевица и соя, но няма сведения какъв процент се внася в страната, защото МЗХ няма достатъчно капацитет за това, а и митниците никъде не са публикували такива сведения.
Миналата година Министерството на здравеопазването направи проверки и установи, че в търговската мрежа има продукти с голямо съдържание на ГМО, но не са етикетирани.
В случая не е ясно от къде идва замърсяването на храната ни с ГМО от вносните продукти включени в състава на продукта или пък от фуража, с който е хранено животното по веригата.
Да, не може да се установи, защото замърсяването е на генетично ниво и може лесно да се пренесе по веригата и от животно чрез млякото, сиренето и месото лесно може да достигне до човека.

[I%]Какво трябва да знае всеки селскостопански производител за ГМО?[%I]
Добивите не са по-високи, доказват го 13 години отглеждане на такива култури в САЩ и Бразилия. Не е вярно, че се използват по-малко хербициди за отглеждането им, напротив те нарастват с всяка година. Ставате икономически зависими от фирмата производител на семена и произведените за тези семена хербициди, а цената им непрекъснато нараства. [B%]Не можете да се откажете от ГМО след първото засаждане, защото след това те поникват като плевели замърсявайки с гените си новите култури. Новите „плевели” са патентовани от фирмата производител и вие трябва да заплатите за тях 30 долара за хектар независимо, че са замърсили земята ви. Много малко са фермерите в световен план спечелили делото да не заплатят на „Монсонто”за патента им.[%B]

[I%]Ако фермери открият ГМО семена на пазара или нелегално отглеждани култури къде трябва да подадат сигнал?[%I]
Сигналите се подават в местните РИОСВ или Министерството на околната среда, ние също в „Агролинк” приемаме сигнали.