Индийската азалия внася пролетно настроение

15-01-2004 г. Азалията е чудесно решение за стайно оформление. При добри грижи тя може спокойно да изкара в дома ви няколко сезона, като всяка следваща година ще увеличава размерите и цъфтежа си. Възрастните растения, след като укрепнат на закрито, могат да бъдат пресадени в градината. Вечнозелените храсти могат да бъдат намерени във всеки добър магазин за цветя. Двойните им или единични цветове в бяло, розово, червено, розово-оранжево или пъстра окраска внасят пролетно настроение през студената зима. Това растение, което често пъти наричат рододендрон, се покрива с цветове през късна зима и цъфти непрекъснато до средата на пролетта. За да се удължи времето на цъфтеж, трябва да се поддържа температура от 4 до 16 градуса. Растенията, които се намират в покой, предпочитат хладината. Важно е и доброто проветряване на помещенията, като се внимава за въздушни течения. През лятото азалията може да бъде оставена под открито небе, но само до първите застудявания. Рододендронът, както още е известно това цвете, се нуждае от обилно непряко осветление през целия цъфтежен период. Въпреки това трябва да се пази да не е на припек. Пресаждането трябва да става единствено когато това е наистина необходимо - растението трябва да е достигнало значително размери. Най-добре е това да стане след окапването на цветовете в по-голяма саксия с торфеста смес. Тъй като азалията е представител на семейство Пиренови, препоръчително е да се полива с неваровита вода. Алкалната вода предизвиква пожълтяване на листата и с течение на времето може да доведе до загиване на растението. Когато от чешмяната вода остават бели налепи по съдовете, това означава, че съдържанието й на варовик е твърде високо. В тези случаи е по-добре за поливане да използвате дъждовна вода, разтопен скреж от хладилника или дестилирана вода за автомобилни акумулатори. След като се уверите, че новите растения са се прихванали стабилно, започнете напояване, като потапяте саксията в кофа с вода поне за един час. Старайте се да поддържате почвата леко влажна, без да позволявате да подгизне. Азалиите, които през лятото са били на открито, се нуждаят от по-малко, но по-често поливане (от момента на внасяне на саксията, докато започнат да цъфтят). Редовното оросяване с неваровита вода предотвратява окапването на листата и нашествието на неприятели по растението.