[B%]Мая Асенова, farmer.bg[%B]
Затоплянето на климата на нашата планета ще има негативни последици за аграрния отрасъл. Влиянието на климатичния фактор върху зърнопроизводството ще бъде различно за отделни страни, но като цяло прогнозата е песимистична. Така, например, условията за отглеждане на пшеница в Китай, Канада и северните региони на Русия ще станат по-добри, но увеличението на добивите в тези държави (общо с 2,4-3,1%) няма да могат да компенсират намалението им в повечето други страни. Ако през 2000 година средната цена на пшеницата на световния пазар се колебаеше около $113 за тон, то вследствие на очертаващото се глобално намаление на производството към 2050 г. тя може да достигне $334 за тон.
Това показват разчетите на учените ангажирани в изследване на въздействието на климатичните промени върху световното селско стопанство. Проекта се финансира от Световната банка и Азиатската банка за развитие ( ADB).
Учените също прогнозират ценови възход в сектора на фуражното зърно. Така цената на царевицата от $95 за тон през базисната 2000 година ще се покачи до $240 за тон през 2050 г., а ориза ще поскъпне на световния пазар от $190 за тон до $421 за тон.
Естествено, че в определена степен възходящата динамика на ценовото развитие ще се обуславя и от ръста на населението, но основен фактор ще бъдат климатичните промени.
Един от участниците в Проекта, Джералд Нелсон от Международния изследователски институт за продоволствена политика (IFPRI) заяви пред Bloomberg, че “Развиващите се страни ще бъдат най-засегнати от климатичните промени, тъй като спада на добивите в тези държави ще бъде най-голям”.
Трябва да отбележим, че изводите на учените, ангажирани в проекта изцяло съвпадат с прогнозите на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Според Световната организация повишението на температурата на въздуха само с 2 градуса по Целзий ще окаже изразено негативно влияние върху производството на основните зърнени култури в глобален мащаб, като спада на зърнопроизводството ще бъде по-значим в южните широчини – в Африка и Латинска Америка, където добивите могат да намалеят с 20-40 на сто.