Житните бегачи и най-вече обикновеният житен бегач е преферентен насекомен неприятел в житните посеви, но се намножава масово във вредна численост когато пшеницата, ечемикът, ръжта и тритикалето се засяват като повторка след стърнище. Особено проблематично става отглеждането на житните култури като монокултура.
Сигурна каламитетна поява на житен бегач обикновено се наблюдава в години с напоителни валежи през месеците август и септември – 40 и повече литри на кв. метър, както и изобилие на житни самосевки, особено пшенични, при които условия в оптимален срок се прекъсва лятната диапауза на бръмбарите при благоприятни влажностни и трофически условия, предпоставка за висока плодовитост, максимална излюпваемост на отложените яйца и жизненост на излюпилите се ларви. В моята половин вековна практика като ентомолог съм наблюдавал ТРИ етапа на продължителна каламитетна поява на житния бегач в житните посеви.
Първият етап бе в периода, когато се изграждаха ТКЗС и ДЗС и се оформяха блоковете, при което години наред бе неизбежна практика да се отглеждат житните култури след стърнищен предшественик. Това бе една от главните предпоставки за ежегодна масова поява на житен бегач на милиони декари есенници, за пълното унищожаване на десетки хиляди и за прореждането на стотици хиляди декари, за необходимостта от химична интервенция на огромни площи с не твърде подходящи инсектициди. Житният бегач се бе превърнал в синоним на ТКЗС.
Години по-късно, със създаването на АПК, в резултат на концентрацията и специализацията в растениевъдството и неизбежното насищане на сеитбообръщенията с житни култури, отглеждането на пшеницата и особено на ечемика след стърнище се превърна в ежегодна практика, особено в Южна България, която доведе отново до съществено подобряване условията за развитие и размножаване на житния бегач. Много бяха окръзите и АПК, които през този втори етап платиха скъп данък на житния бегач. Като трети етап на създаване на условия за каламитетна поява на житния бегач и огромни загуби, причинявани от това насекомо, приемаме периода на възстановяване на собствеността на земята, с даването на земя под аренда, с възникването на сдружения, малки кооперации и не на последно място с опит на някои стопани сами да обработват земята си, което доведе до създаване на условия, благоприятни за масова поява на житния бегач.
С приемането на страната ни в Европейския съюз, когато се разкриха перспективи за излизане на европейския пазар с нашата родна земеделска продукция, от нашите земеделски стопани се изисква да спазваме европейските принципи за опазване на околната среда и за производство на екологична чиста продукция с високо качествени показатели. Тези принципи и изисквания се отнасят с пълна сила и по отношение отглеждането на житните култури и опазването им от вредители, в т.ч от житен бегач, с една разумна растителна защита, която да отговаря на европейските екологични изисквания. Oт в. Гласът на фермера