В нашата страна при преустройството на птицевъдството на промrшлена основа за вентилацията беше възприета норма от 3,6 куб. м въздух на час за 1 кг жива маса. Оказа се обаче, че тази норма, която е заимствана от някои западноевропейски страни, за нашите климатични условия, особено през горещите летни месеци, е недостатъчна. Освен това и гъстотата, при която се отглеждат сега птиците (най-вече бройлерите), е значително по-голяма, което допълнително повишава изискванията. Това се налага, защото при недостатъчен въздухообмен в помещенията се увеличава концентрацията на вредни газове, на прах и други замърсители над пределно допустимите концентрации (ПДК), не достига и кислородът за птиците. А недостигът на кислород в помещенията води до недоокисляване на белтъчините, въглехидратите и мазнините и до натрупване на токсични продукти в птичия организъм. В резултат на това се нарушава обмяната на веществата, което влияе силно неблагоприятно върху здравословното състояние на птиците и върху техните основни продуктивни качества.
Добра възможност за подобряване на вентилацията е да се направи преизчисление на нейния капацитет в зависимост от категорията и броя на отглежданите птици, като се предвидят възможности за въздухообмен от 7-7,5 куб. м на час за 1 кг жива маса.
Този въздухообмен е необходим най-вече през горещите летни месеци. Промените в наличната вентилация може да станат чрез подмяна на наличните вентилатори с по-мощни или чрез поставянето на допълнителен брой с нужния капацитет. Ако такава промяна не може да се направи по обективни причини, подобрения може да се извършат и чрез някои дребни наглед допълнения към нея. Много от използваните сгради и помещения за отглеждане на птици (нови и пригодени) са без тавани.
В значителна част от тях, главно в широкогабаритните, се използват изсмукващи вентилатори, които са поставени на покрива. Под тях няма въздуховоди, които да улесняват изсмукването на въздуха от зоната на птиците. В редица случаи се получава и късо съединение, при което част от входящият чист въздух, постъпващ през отвори на надлъжните стени, които нямат насочващи клапани, се изсмуква направо от вентилаторите, без да достигне зоната на птиците. При такова решение на вентилацията първо се изсмуква въздухът от горните слоеве в помещението, които са в непосредствена близост до вентилаторите и накрая – този от зоната на птиците, която е до пода. При това трябва да се има предвид, че вредните газове, които се натрупват в помещението (главно амоняк, въглероден двуокис, сега вече диоксид и сероводород), са тежки газове и се настаняват в приземните въздушни слоеве, т.е. в зоната на птиците.
Когато се поставят въздуховоди под вентилаторите става възможно най-напред да се изсмуква замърсеният въздух от зоната на птиците, а след това от по-горните слоеве.
Въздуховодите трябва да бъдат спуснати до 60-80 см над постелята и е най-добре, ако на долния отвор имат поставени жалузи или капаци, с които чрез частично или пълно затваряне, се регулира потокът на изхвърления въздух.
Това е особено необходимо за по-хладните и студени дни и когато не е наложителна подмяна на въздуха при птиците. Така се прави и икономия на топлина и се осигурява полесно и точно спазване на температурния режим. Въздуховоди трябва да се поставят и когато изсмукващите вентилатори са на надлъжните стени. Те може да бъдат спуснати по-ниско към пода – до 40-60 см над постелята. От в. Гласът на фермера